Биография

• Младежки
• Ранни преживявания като драматург
• Политически опит
• Обширна и новаторска литературна продукция
• Децата и последните години от живота

Софокъл е роден през 496 г. пр.н.е. в демонстрацията на Хипи (конник на Посейдон) в Колонос, предградие на Атина: баща му, Софилос, е богат атински собственик на роби, търговец и производител на оръжие.

Като драматург той е смятан за един от най-великите трагични поети на Древна Гърция, заедно с Еврипид и Есхил. Най-важните му трагедии включват "Едип цар", "Антигона", "Електра" и "Аякс".

Младежки

Образован и възпитан с отлична спортна и културна подготовка (ученик е на Лампрос, който му дава отлично музикално образование), на шестнадесетгодишна възраст пее като солист в хора на успешния Саламин от 480 г., избран и заради уменията си в музиката и танците.

Ранни преживявания като драматург

След това започва кариера на автор на трагедии, която на двадесет и седем годишна възраст го довежда до първата му победа в съревнованието с Есхил, дотогава известна личност с безспорен успех, който след поражението, претърпяно от Софокъл Той решава да се изсели доброволно в Сицилия: Софокъл печели първата си победа като драматург благодарение на тетралогията, част от която е "Триптолем".

Политически опит

Наред с писателската си дейност, благодарение на която постига общо 24 победи (между 450 и 442 г. пр. Хр. написва "Аякс"), Софокъл Той се включва и в политическия живот: между 443 и 442 г. пр.н.е. заема много важен финансов пост (управител е на хазната на Атическата лига), а заедно с Перикъл, на когото е голям приятел, е стратег във войната срещу Самос, която се води между 441 и 440 г. пр.н.е., и участва в експедицията до острова.

По това време участва в преговорите на Лесбос и Хиос, където се запознава с драматичния поет Йон. По същото време се сприятелява с Херодот (на когото изпраща елегия) и пише "Антигона".

Избран е също така да постави в дома си симулакрума на бог Асклепий, когато той е преместен в Атина от Епидавър в очакване на завършването на светилището, предназначено за бога: още едно доказателство за големия престиж, с който се е ползвал поетът от Колон сред съгражданите си.

През 413 г., след провала в Сицилия, е назначен за probulo: задачата му е да бъде част от олигархичен състав, съставен от десет членове, чието задължение е да намерят решения за преодоляване на трудностите; по-късно обаче се срамува, че е приел тази длъжност.

Обширна и новаторска литературна продукция

През живота си той написва 123 трагедии (това е броят, съобщаван от традицията), от които до днес са останали само - освен вече споменатите "Аякс" и "Антигона" - "Едип цар", "Трахинии", "Филоктет", "Електра" и "Едип в Колон". В дейността си като драматург Софокъл е първият, който използва трети актьор в трагедията, премахва задължението за обвързана трилогия, усъвършенства използването на декори и увеличава броя на хоровете от дванадесет на петнадесет: последното нововъведение дава възможност да се наблегне повече на функцията на корифея и да се увеличи зрелището.

Той въвежда и монолог дава възможност на актьорите да покажат уменията си, а на публиката - да разбере мислите, които стоят зад поведението на героите.

Децата и последните години от живота

Женен за атинянката Никострата, той става баща на Йофон; от любовницата си Теорис, жена от Сицион, има още един син, Аристон, който ще бъде баща на Софокъл Младши След като допринася за създаването на конституцията на Четиристотинте, малко преди смъртта си той трябва да се справи със съдебен процес, заведен срещу него от сина му Йофон, който го обвинява, че страда от старческо слабоумие, и го изправя пред съда заради въпрос за наследство. Софокъл просто се защитава, като прочита няколко стиха от "Едип в Колон".

Софокъл Умира на 90-годишна възраст в Атина през 406 г. пр.н.е. (според античната историография се задавя с грозде, а според други източници смъртта му се дължи на прекомерна и внезапна радост, предизвикана от драматична победа или прекомерно напрежение по време на игра).

"Едип в Колон", последната му трагедия, е поставена посмъртно малко след смъртта му.