Биография на Ориана Фалачи
Съдържание
Биография - Сърце и страст
- Основна библиография на Ориана Фалачи
Противоречивата писателка, която през последните години от живота си е оспорвана най-вече заради изказванията си за отношенията с исляма, е родена във Флоренция на 26 юни 1929 г., в разгара на фашистката епоха. Детските ѝ години са тези на властта на Мусолини: може би е малко шокиращо да си помислим, че "страстната" и непокорна писателка се бори в подобен климат.
Въздухът вкъщи със сигурност не е бил благосклонен към диктатурата. Баща ѝ е активен антифашист, толкова убеден в своя избор и идеи, че дори включва малката Ориана - тогава само на десет години - в съпротивителната борба с охрана или нещо подобно. Момичето се научава и да борави с оръжие благодарение на ловните излети, организирани от баща ѝ, който влачизад детето по време на ловните му излети.
Малко по-възрастна, Ориана се присъединява към нелегалното съпротивително движение, отново ръководено от баща ѝ, и става член на Доброволческия корпус за свобода срещу нацизма. Това е много труден период за Фалачи и може би именно от тези събития можем да проследим известния ѝ темперамент на желязна жена, темперамент, който по-късно ще я отличи в зрелите ѝ години и взнаменитост.
Вижте също: Биография на Ориана ФалачиПо време на тези събития, за които споменахме, баща ѝ не само е заловен, хвърлен в затвора и измъчван от нацистките войски (за щастие успява да се спаси), но и бъдещата писателка получава почетна награда от италианската армия за активната си дейност по време на войната, и то само на четиринадесетгодишна възраст!
След края на конфликта решава да се отдаде на писане активно и продължително, със сериозното намерение да го превърне в своя професия.
Преди да се насочи към романите и книгите, Ориана Фалачи се посвещава предимно на журналистиката, която всъщност ѝ носи международна слава. Заслужена слава, защото е автор на запомнящи се репортажи и интервюта, незаменими анализи на определени събития и моменти от съвременната история.
Вижте също: Света Лаура Кордовска: биография и живот. История и житие.Нейното начало е в сферата на новинарските репортажи за различни вестници, но редакторите, с които тя влиза в контакт, признават, че тя е от съвсем различен тип. започват да се появяват по-широки и отговорни задачи, като интервюта с важни политически личности или репортажи за международни събития. изключителните ѝ умения я водят дов престижния седмичник "Europeo", който се отличава с голяма журналистическа и културна задълбоченост, а след това сътрудничи и на други вестници в Европа и Южна Америка.
Сред най-запомнящите се подвизи е разпаленото ѝ интервю с аятолах Хомейни, лидер на иранския теократичен режим и малко склонен да признае правата и достойнството на жените, за разлика от Фалачи, която винаги е била в авангарда на този вид претенции. Хомейни, впрочем, не е третиран по-добре и не е запомнен със снизхождение дори в изявленията сисъдържаща се в статията-скандал "Гняв и гордост".
Заслужава да се спомене и срещата с Хенри Кисинджър, когото журналистката кара с настойчиви въпроси да говори по теми, които никога не са били обсъждани с други събеседници, като например някои въпроси, свързани с личния му живот (самата Фалачи по-късно изненадващо заявява, че е изключително недоволна от това интервю, което е едно от най-лошите за нея).
По-късно обобщението на интервютата със силните на Земята е събрано в книгата "Интервю с историята".
Основната нагласа, която винаги е била характерна за Фалачи, е илюстрирана в това нейно изказване, което се отнася именно до книгата и начина ѝ на провеждане на интервюта:
При всяко лично преживяване оставям частици от душата си и участвам в това, което виждам или чувам, сякаш то ме засяга лично и трябва да заема позиция (всъщност винаги заемам такава въз основа на точен морален избор).Като се започне от това, трябва да се отбележи, че писането на Фалачи винаги произтича от точни етични и морални мотиви, всичко това филтрирано през темперамента на граждански писател, с какъвто малцина в нашата страна могат да се похвалят. В известен смисъл името ѝ може да се сравни, с всички разлики, само с това на Пазолини, на когото тя написа историческо и трогателно възпоменателно писмо следтрагичното събитие на смъртта ѝ. Според собствения ѝ разказ "входът", който обикновено я подтиква да вземе химикалката и хартията:
е да разкажеш история със смисъл [...], това е голяма емоция, психологическа или политическа и интелектуална емоция. "Нищо и никакво", книгата за Виетнам, за мен дори не е книга за Виетнам, а книга за войната.Друг пример, който се вписва като ръкавица, е един бестселър с голям ефект, който не пропуска да предизвика голяма полемика при излизането си (както почти всички негови текстове): става дума за "Lettera ad un bambino mai nato", публикувана през 1975 г., написана след загубата на възможно дете.
Значителен пример за патоса, който Фалачи влага в книгите си, е бестселърът "Un uomo" (1979 г.) - роман, който тя пише след смъртта на своя другар Алекос Панагулис. В романа "Insciallah" тя пише историята на италианските войски, разположени в Ливан през 1983 г. Както в повечето от книгите си, и тук Фалачи показва усилията на обикновенитеотделни хора, а не големи групи, за да се освободят от игото на потисничеството и несправедливостта от различни видове и типове.
Книгите му са преведени в повече от три държави; сред наградите му са почетни грамоти по литература, получени от Колумбийския колеж в Чикаго.
Въпреки че е с флорентински произход, Ориана Фалачи живее дълго време в Ню Йорк: " Флоренция и Ню Йорк са двете ми родини ', казва тя.
Именно от голямата й привързаност към САЩ, от огромното възхищение, което Фалачи изпитва към тази страна, се ражда и реакцията й на ужасната терористична атака срещу кулите близнаци на 11 септември 2001 г.
С писмо, изпратено до тогавашния главен редактор на "Corriere della Sera" Феручо Де Бортоли, Ориана Фалачи наруши дългогодишното си мълчание. Тя направи това в свой собствен стил, висцерален и силен стил, който никога не оставя равнодушен и който предизвика огромен отзвук по целия свят. Тук се ограничаваме да цитираме само заглавието на това писмо:
Искате от мен да говоря, този път. Искате от мен да наруша, поне този път, мълчанието, което съм избрал, което съм си налагал години наред, за да не се смесвам с цикадите. И го правя. Защото чух, че дори в Италия някои хора се радват така, както се радваха палестинците от Газа по телевизията онази вечер. "Победа! Победа!" Мъже, жени, деца. Ако приемем, че тези, които правят такова нещо, могат да бъдат определени като мъже, жени,чувал съм, че някои причудливи цикади, политици или така наречени политици, интелектуалци или така наречени интелектуалци, както и други лица, които не заслужават статут на граждани, се държат по същия начин. Те казват: "Добре им така, американците са съгласни". И са много, много ядосани. Ядосани със студен, ясен, рационален гняв. Гняв, който елиминира всичкидистанцираност, всякаква снизходителност. нарежда ми да му отговоря и първо да го заплюя. заплювам го.Дълго страдала от неизлечимо заболяване, Ориана Фалачи почина във Флоренция на 77-годишна възраст на 15 септември 2006 г.
Последната ѝ творба, озаглавена "Шапка, пълна с череши", е публикувана посмъртно през 2008 г. и разказва историята на семейство Фалачи, върху която Ориана работи повече от десет години. Книгата е публикувана по искреното желание на Едоардо Пераци, племенник на Ориана Фалачи и неин универсален наследник, който спазва стриктни инструкции относно публикуването.
Основна библиография на Ориана Фалачи
- Седемте гряха на Холивуд
- Ненужен секс
- Пенелопа във война
- Неприятният
- Ако слънцето умре
- Нищо и така да бъде
- Онзи ден на Луната
- Интервю с историята
- Писмо до неродено дете
- Един човек
- Insciallah
- Гняв и гордост
- Силата на разума
- Интервю с Ориана Фалачи
- Ориана Фалачи интервюира себе си - Апокалипсисът
- Шапка, пълна с череши