Биография - Сърце и страст

• Основна библиография на Ориана Фалачи

Противоречивата писателка, която през последните години от живота си е оспорвана най-вече заради изказванията си за отношенията с исляма, е родена във Флоренция на 26 юни 1929 г., в разгара на фашистката епоха. Детските ѝ години са тези на властта на Мусолини: може би е малко шокиращо да си помислим, че "страстната" и непокорна писателка се бори в подобен климат.

Въздухът вкъщи със сигурност не е бил благосклонен към диктатурата. Баща ѝ е активен антифашист, толкова убеден в своя избор и идеи, че дори включва малката Ориана - тогава само на десет години - в съпротивителната борба с охрана или нещо подобно. Момичето се научава и да борави с оръжие благодарение на ловните излети, организирани от баща ѝ, който влачизад детето по време на ловните му излети.

Малко по-възрастна, Ориана се присъединява към нелегалното съпротивително движение, отново ръководено от баща ѝ, и става член на Доброволческия корпус за свобода срещу нацизма. Това е много труден период за Фалачи и може би именно от тези събития можем да проследим известния ѝ темперамент на желязна жена, темперамент, който по-късно ще я отличи в зрелите ѝ години и взнаменитост.

По време на тези събития, за които споменахме, баща ѝ не само е заловен, хвърлен в затвора и измъчван от нацистките войски (за щастие успява да се спаси), но и бъдещата писателка получава почетна награда от италианската армия за активната си дейност по време на войната, и то само на четиринадесетгодишна възраст!

След края на конфликта решава да се отдаде на писане активно и продължително, със сериозното намерение да го превърне в своя професия.

Преди да се насочи към романите и книгите, Ориана Фалачи се посвещава предимно на журналистиката, която всъщност ѝ носи международна слава. Заслужена слава, защото е автор на запомнящи се репортажи и интервюта, незаменими анализи на определени събития и моменти от съвременната история.

Нейното начало е в сферата на новинарските репортажи за различни вестници, но редакторите, с които тя влиза в контакт, признават, че тя е от съвсем различен тип. започват да се появяват по-широки и отговорни задачи, като интервюта с важни политически личности или репортажи за международни събития. изключителните ѝ умения я водят дов престижния седмичник "Europeo", който се отличава с голяма журналистическа и културна задълбоченост, а след това сътрудничи и на други вестници в Европа и Южна Америка.

Сред най-запомнящите се подвизи е разпаленото ѝ интервю с аятолах Хомейни, лидер на иранския теократичен режим и малко склонен да признае правата и достойнството на жените, за разлика от Фалачи, която винаги е била в авангарда на този вид претенции. Хомейни, впрочем, не е третиран по-добре и не е запомнен със снизхождение дори в изявленията сисъдържаща се в статията-скандал "Гняв и гордост".

Заслужава да се спомене и срещата с Хенри Кисинджър, когото журналистката кара с настойчиви въпроси да говори по теми, които никога не са били обсъждани с други събеседници, като например някои въпроси, свързани с личния му живот (самата Фалачи по-късно изненадващо заявява, че е изключително недоволна от това интервю, което е едно от най-лошите за нея).

По-късно обобщението на интервютата със силните на Земята е събрано в книгата "Интервю с историята".

Основната нагласа, която винаги е била характерна за Фалачи, е илюстрирана в това нейно изказване, което се отнася именно до книгата и начина ѝ на провеждане на интервюта:

Като се започне от това, трябва да се отбележи, че писането на Фалачи винаги произтича от точни етични и морални мотиви, всичко това филтрирано през темперамента на граждански писател, с какъвто малцина в нашата страна могат да се похвалят. В известен смисъл името ѝ може да се сравни, с всички разлики, само с това на Пазолини, на когото тя написа историческо и трогателно възпоменателно писмо следтрагичното събитие на смъртта ѝ. Според собствения ѝ разказ "входът", който обикновено я подтиква да вземе химикалката и хартията:

Друг пример, който се вписва като ръкавица, е един бестселър с голям ефект, който не пропуска да предизвика голяма полемика при излизането си (както почти всички негови текстове): става дума за "Lettera ad un bambino mai nato", публикувана през 1975 г., написана след загубата на възможно дете.

Значителен пример за патоса, който Фалачи влага в книгите си, е бестселърът "Un uomo" (1979 г.) - роман, който тя пише след смъртта на своя другар Алекос Панагулис. В романа "Insciallah" тя пише историята на италианските войски, разположени в Ливан през 1983 г. Както в повечето от книгите си, и тук Фалачи показва усилията на обикновенитеотделни хора, а не големи групи, за да се освободят от игото на потисничеството и несправедливостта от различни видове и типове.

Книгите му са преведени в повече от три държави; сред наградите му са почетни грамоти по литература, получени от Колумбийския колеж в Чикаго.

Въпреки че е с флорентински произход, Ориана Фалачи живее дълго време в Ню Йорк: " Флоренция и Ню Йорк са двете ми родини ', казва тя.

Именно от голямата й привързаност към САЩ, от огромното възхищение, което Фалачи изпитва към тази страна, се ражда и реакцията й на ужасната терористична атака срещу кулите близнаци на 11 септември 2001 г.

С писмо, изпратено до тогавашния главен редактор на "Corriere della Sera" Феручо Де Бортоли, Ориана Фалачи наруши дългогодишното си мълчание. Тя направи това в свой собствен стил, висцерален и силен стил, който никога не оставя равнодушен и който предизвика огромен отзвук по целия свят. Тук се ограничаваме да цитираме само заглавието на това писмо:

Дълго страдала от неизлечимо заболяване, Ориана Фалачи почина във Флоренция на 77-годишна възраст на 15 септември 2006 г.

Последната ѝ творба, озаглавена "Шапка, пълна с череши", е публикувана посмъртно през 2008 г. и разказва историята на семейство Фалачи, върху която Ориана работи повече от десет години. Книгата е публикувана по искреното желание на Едоардо Пераци, племенник на Ориана Фалачи и неин универсален наследник, който спазва стриктни инструкции относно публикуването.

Основна библиография на Ориана Фалачи

• Седемте гряха на Холивуд
• Ненужен секс
• Пенелопа във война
• Неприятният
• Ако слънцето умре
• Нищо и така да бъде
• Онзи ден на Луната
• Интервю с историята
• Писмо до неродено дете
• Един човек
• Insciallah
• Гняв и гордост
• Силата на разума
• Интервю с Ориана Фалачи
• Ориана Фалачи интервюира себе си - Апокалипсисът
• Шапка, пълна с череши