Биография - Хартиени пеперуди

Прочутият писател на "Лолита" е роден в Санкт Петербург през 1899 г. в семейство на стари руски дворяни, емигрирали на Запад след революцията от 1917 г. Затова възпитанието му е силно свързано с европейската чувствителност, чиито моменти и дилеми той успява да разгърне, без да изоставя чувството за драматизъм, характерно за руската култура. Завършил Кеймбридж, той превръща Европа в своядом, живее първо във Франция, а след това в Германия, въпреки че най-ранните трудове, приписвани на художника, все още са на руски език (затова са разпространени най-вече сред имигрантите от неговата страна).

Увлечен по пеперудите, Владимир Набоков култивира страст към насекомите, която се превръща в истинска професия. През 1940 г., когато се премества в САЩ (през 45 г. приема американско гражданство), той става изследовател ентомолог. Оттогава пише на английски език. Естествено, гениалният писател никога не изоставя литературата, дотолкова, че по-късно, в продължение на не по-малко от единадесетгодини преподава руска литература в университета "Корнел" в Итака, като редува работата си като ентомолог и писател (останала е незабравима негова снимка в храст с мрежа в ръка, на която лови пеперуди).

Първият му роман, "Масенка", излиза през 1926 г., последван няколко години по-късно от "Крал-жена-пехливанин" и постепенно от "Защитата на Лузин" (разказ, основан на другата му голяма страст - шахмата), "Окото", "Camera Obscura", "Слава" и кафкианския разказ "Покана за обезглавяване". Това са все произведения, които до голяма степен могат да бъдат определени като шедьоври, възхитителни синтези на темитипично руски, като например този за разделянето, и кризата на типично европейския роман

Но писател като Набоков не би могъл да остане безразличен и към действителност като американската, с нейните драми, неволи и противоречия. Самотата, характерна за такова силно индивидуалистично общество, темата за субекта, движен от многобройни, може би съблазнителни и комерсиални интереси, не може да бъде пренебрегната от великия дух на руския творец.

На емоционалната вълна на този интроспективен анализ той написва "Реалният живот на Себастиан Найт", а през 1955 г. публикува книгата, която ще му донесе вечна слава - скандалната и възвишена "Лолита". Всъщност с излизането на този роман славата на Набоков скача на мига, като веднага темата (болезнената връзка между зрял професор и младо момиче) и стилътна романа го поставя в центъра на вниманието на международната критика, като впоследствие оказва влияние върху множество автори.

След като горещият момент на "Лолита" отминава, Набоков продължава да печата други книги с голяма дълбочина, като "Пнин", иронично изследване на света на американските колежи, и "Блед огън", чието действие също се развива в света на колежите. Способността на писателя отново да разкрива какво се крие зад външния вид на средния западен, невротичен човек е несравнима.От перото на Набоков все още излизат редица романи, които не всички са оценени така, както биха заслужавали, и са обект на закъснели преоткривания.

Не бива да се забравя и фактът, че Набоков е и отличен литературен критик. Неговите изследвания са насочени преди всичко към автори от родината му, сред които трябва да споменем поне фундаменталното есе "Николай Гогол" (1944 г.). Важен е и неговият превод на английски език, придружен от личен коментар, на "Евгений Онегин" на Пушкин. Други есета за европейски писателиот XIX и XX век са събрани в посмъртните "Лекции по литература" (1980). Сборник с интервюта и статии, също на ентомологични теми, е в "Силни мнения", публикуван и на италиански език под заглавие "Intransigences".

Владимир Набоков умира в Монтрьо (Швейцария) на 2 юли 1977 г. на 78-годишна възраст вследствие на пневмония.