Биография - Пилигрим в света

Карол Йозеф Войтила е роден на 18 май 1920 г. във Вадовице, градче на 50 км от Краков, Полша. Той е вторият от двамата синове на Карол Войтила и Емилия Качоровска, която умира, когато той е едва на 9 години. По-големият му брат също няма по-добра съдба, умира много млад през 1932 г.

След като завършва успешно гимназията, през 1938 г. се премества с баща си в Краков и започва да посещава Философския факултет на града. Записва се и в "Студио 38" - театрален клуб, който по време на Втората световна война преминава в нелегалност. През 1940 г. работи като работник в кариерите край Краков, а по-късно в местната химическа фабрика. Така избягва депортирането ипринудителен труд в германския Трети райх.

През 1941 г. баща му умира и младият Карол в началото на двадесетте си години се оказва напълно сам.

От 1942 г., чувствайки се призван към свещенство, той посещава курсовете за обучение в тайната висша семинария в Краков, ръководена от архиепископа на Краков, кардинал Адам Стефан Сапиеха. По същото време е един от организаторите на "Рапсодичния театър", който също е таен. През август 1944 г. архиепископ Сапиеха го премества заедно с други тайни семинаристи вна архиепископията. Остава там до края на войната.

На 1 ноември 1946 г. Карол Войтила е ръкоположен за свещеник; няколко дни по-късно заминава, за да продължи обучението си в Рим, където отсяда при Палотините на Виа Петинари. През 1948 г. обсъжда дисертацията си на тема вярата в произведенията на свети Йоан от Кръста. От Рим се връща в Полша, където е назначен за помощник-енорийски свещеник в енория Нигович край Гдов.

Академичният сенат на Ягелонския университет, след като признава квалификацията на обучението му от 1942-1946 г. в Краков и последвалото в Ангеликума в Рим, му присъжда титлата доктор с квалификация отличен. По време на ваканциите си упражнява пастирско служение сред полските емигранти във Франция, Белгия и Холандия.

През 1953 г. представя дисертация в Католическия университет в Люблин за възможността за основаване на християнска етика на базата на етичната система на Макс Шелер. По-късно става професор по морално богословие и етика в голямата семинария в Краков и в Богословския факултет в Люблин.

През 1964 г. Карол Войтила е назначен за митрополит на Краков: официално встъпва в длъжност в катедралата Вавел. Между 1962 и 1964 г. участва в четирите сесии на Втория ватикански събор.

На 28 юни 1967 г. папа Павел VI го назначава за кардинал. През 1972 г. излиза книгата "On the Foundations of Renewal. A Study on the Implementation of the Second Vatican Council".

На 6 август 1978 г. Павел VI умира, а Карол Войтила присъства на погребението и на конклава, на който на 26 август 1978 г. е избран Йоан Павел I (Албино Лучани).

След внезапната смърт на последния на 14 октомври 1978 г. започва нов конклав и на 16 октомври 1978 г. кардинал Карол Войтила е избран за папа с името Йоан Павел II. Той е 263-ият наследник на Петър. Той е първият неиталиански папа от XVI в. насам: последният е холандецът Адриан VI, починал през 1523 г.

Понтификатът на Йоан Павел II е особено характерен с неговите апостолически пътувания. По време на дългия си понтификат папа Йоан Павел II направи повече от 140 пастирски посещения в Италия и като епископ на Рим посети повече от 300 от 334-те римски енории. Апостолическите пътувания по света - израз на постоянната пастирска грижа на Петровия приемник за всичкиЦърквите - те бяха почти сто. Възрастен и болен, дори през последните години от живота си - през които живееше с болестта на Паркинсон - Карол Войтила никога не се отказваше от уморителните и трудни пътувания.

Особено важни са пътуванията му до източноевропейските страни, които санкционираха края на комунистическите режими, както и тези до военни зони като Сараево (април 1997 г.) и Бейрут (май 1997 г.), които подновиха ангажимента на Католическата църква към мира. Историческо беше и пътуването му до Куба (януари 1998 г.) и срещата му с "Leader maximo" Фидел Кастро.

За сметка на това датата 13 май 1981 г. е белязана от един много сериозен епизод: Али Агджа, млад турчин, който се крие в тълпата на площад "Свети Петър", стреля два пъти по папата, ранявайки го сериозно в корема. Папата е хоспитализиран в болница "Джемели", където остава в операционната зала в продължение на шест часа. Атентаторът е арестуван.

Жизнено важните органи са само докоснати: след като се възстанови, папата ще прости на нападателя си, отивайки да види Агджа в затвора, в едно посещение, което остава историческо. Твърдата и убедена вяра на Карол Войтила го кара да вярва, че именно Дева Мария ще го защити и спаси: по желание на самия папа куршумът ще бъде поставен в короната на статуя на Дева Мария.

През 1986 г. телевизионните кадри от друго историческо събитие обиколиха целия свят: Войтила посети синагогата в Рим. Това беше жест, който никой друг папа не беше правил дотогава. През 1993 г. той установи първите официални дипломатически отношения между Израел и Светия престол. Заслужава да се спомене и значението, което се отдава на диалога с новите поколения, и учредяването през 1986 г. на Световния ден нана младежта, който се празнува всяка година оттогава.

Събирането на младите хора в Рим по повод Юбилейната 2000 година предизвика особена интензивност и емоции в целия свят, както и у самия папа.

На 16 октомври 2003 г. бе отбелязана 25-годишнината от понтификата на Йоан Павел II. По време на събитието, което привлече вниманието на световните медии, президентът Чампи изрази своите най-добри пожелания към Йоан Павел II в идеална национална прегръдка с телевизионно послание към нацията, излъчено по обединените мрежи.

През 2005 г. излиза последната му книга "Памет и идентичност", в която Йоан Павел II разглежда някои основни теми от историята, по-специално тоталитарните идеологии на XX век, като комунизма и нацизма, и отговаря на най-дълбоките въпроси в живота на вярващите и гражданите на света.

След два дни на агония, в които новините за здравословното състояние на папата непрекъснато се актуализираха по целия свят, Карол Войтила умира на 2 април 2005 г.

Понтификатът на Йоан Павел II беше образцов, воден с изключителна страст, всеотдайност и вяра. през целия си живот Войтила беше строител и радетел на мира; той беше изключителен комуникатор, човек със стоманена воля, лидер и пример за всички, особено за младите хора, които чувстваше особено близки и от които черпеше огромна духовна енергия. неговата фигура есчитан за един от най-значимите и влиятелни за хода на съвременната история.

Беатификацията му, за която всички се надяваха още от първите дни след смъртта му, дойде в рекордно кратък срок: неговият приемник папа Бенедикт XVI го обяви за блажен на 1 май 2011 г. (за първи път от повече от хиляда години насам папа обявява за блажен своя непосредствен предшественик).

Канонизиран е от папа Франциск на обща церемония с почетния папа Бенедикт XVI, заедно с папа Йоан XXIII на 27 април 2014 г.