Биография - С класата на простотата

Всички мислят, че е от Генуа, и в известен смисъл е така - Джино Паоли, певецът и композиторът, написал някои от най-красивите страници на италианската музика през този век. Но всъщност авторът на "Senza fine" и "Sapore di sale" е роден на 23 септември 1934 г. в Монфалконе.

Но именно в Генуа, където се премества като дете, Джино Паоли - след като работи като портиер, рекламен график и художник, печелейки повече награди, отколкото пари - дебютира като певец в танцова зала, а след това създава музикална група с приятелите си Луиджи Тенко и Бруно Лауци. Докато славната къща "Рикорди", която е кръстила Белини и Доницети, Верди и Пучини, не решава да разширибизнеса си към поп музиката и наема този певец със странен мяукащ глас. през 1960 г. той издава "La gatta", строго автобиографична песен: тя е за мансардата край морето, където е живял Джино. записът се продава в 119 копия, след това изчезва и накрая се завръща, като неочаквано се превръща в хит с тираж 100 000 копия на седмица.

Междувременно започва любовна история с Орнела Ванони, певица, открита от Джорджо Стрелер, който убеждава генуезкия певец и автор на песни да напише за нея "Senza fine" - песента, която я прави известна. След това Мина, обезкуражена от мнозина, записва "Il cielo in una stanza", с резултата, който всички познаваме.

Следват "Sassi", "Me in tutto il mondo" (1961 г.), "Anche se" (1962 г.), "Sapore di sale", "Che cosa c'è" (1963 г.), "Vivere ancora" (1964 г.), които се превръщат в класика и са преведени на много езици.

Джино Паоли заедно със своите "четирима приятели" ражда в Генуа "canzone d'autore" - революционна форма на музикално изразяване, която има за цел да изрази чувствата и фактите от реалния живот на нетрадиционен език; накратко, песента престава да бъде чисто развлечение и изоставя олеографията, за да се превърне в самостоятелна форма на изкуство.

Година преди това е бумът на "Sapore di sale", аранжирана от Енио Мориконе с участието на саксофона на Гато Барбиери. И все пак един летен следобед вече богатият и известен певец и автор на песни се е прицелил с Derringer в сърцето си. "Исках да видя какво ще стане", обяснява той по-късно. Куршумът все още е в гърдите му, като сувенир.

Междувременно Паоли открива и лансира други артисти: Лучо Дала, джаз кларинетист, чиято първа плоча продуцира, или непокорния Фабрицио де Андре, "принуден" да пее с него в Circolo della Stampa в Генуа. Случва се също така най-различни интерпретатори да "завладеят" песнопойката на Паоли: сакрални чудовища от 50-те години като Клаудио Вила, Карла Бони, Джула де Палма, ДжоСентиери, оперни певици като Анна Мофо, актриси като Леа Масари и Катрин Спаак, герои от 60-те години на миналия век като Умберто Бинди, Луиджи Тенко, Джани Моранди. По-късно в музиката на Джино Паоли се включват и други известни певци като Пати Право и Франко Батиато. През 80-те години на миналия век важно е сътрудничеството му с Дзукеро, млад мъж, който все още е в ранна възраст и който ще допринесе за успеха му.

Но с нарастването на популярността му Паоли преживява криза, която го извежда от музикалната сцена за няколко години размисъл.

Голямото завръщане на Паоли идва с два смели и анархични албума, в които светът на младите хора може да разпознае себе си. Първият, издаден в средата на 70-те години, е с емблематично заглавие "Червените светофари не са Бог" и е по музика на каталунеца Жан Маноел Серат. Вторият излиза през 1977 г., три години по-късно, и е озаглавен "Il mio mestiere". И двата са за свободата,демокрация, маргинализация, разнообразие.

Това съзряване продължава да бележи всички негови рекорди през следващите двадесет години. Следват триумфалното турне с Орнела Ванони през 1985 г., опитът му като депутат от Pci, по-късно станал Pds, и като общински съветник в Аренцано.

През есента на следващата година излиза албумът "Senza contorno, solo... per un'ora" - концертно изпълнение на песни от репертоара му, преработени в джаз тоналност, с неиздаваните дотогава "Senza contorno" и "La bella e la bestia", изпълнени от Джино заедно с дъщеря му Аманда Сандрели и взети от саундтрака на едноименния филм на Disney. Паоли вече се е занимавал с кино, когато работи по филма на Бертолучи "Prima della rivoluzione",композира "Vivere ancora" и "Ricordati", а след това пише "Una lunga storia d'amore" (1984) и "Da lontano" (1986), съответно за филмите "Una donna allo specchio" и "La sposa americana", и двата със Stefania Sandrelli.

През тези години той издава записи, чието съдържание се основава на огромния му човешки опит: "Луната и мистър Хайд" и "Averti addosso" (1984), "Какво ще правя, когато порасна" (1986), "Офисът на изгубените неща" (1988), а след това "Ciao salutime un po' Zena", посветена на лигурската песен, "Ha tutte le carte in regola", почит към покойния певец и автор на песни от Ливорно Пиеро Чампи, "Matto come un gatto(1991).

През 1991 г. се появява големият успех на "Matto come un gatto" и сингълът "Quattro amici al bar" (с участието на Васко Роси).

През пролетта на 1993 г. излиза "Кинг Конг", а две години по-късно - "Амори диспари", в който той се завръща, за да утвърди върховенството на чувствата в един свят, който ги отрича.

В "Embezzlement" (1996 г.) певецът и автор на песни "присвоява" няколко световни класически песни и превръща страниците на Ленън, Кет Стивънс, Азнавур, Стиви Уондър, Джеймс Тейлър и други в своеобразен автопортрет.

"Домати" (1998 г.) и "За една история" (2000 г.) - нови страници на човек, който не се отказва да култивира невинността, чудото и фантазията на вечното дете под бялата коса.

През 2002 г. излиза неиздаваният досега албум "Se", чийто сингъл "Un altro amore" е представен на 52-ия фестивал в Сан Ремо, където има голям успех сред публиката и критиката, утвърждавайки го като автентичен герой на италианската музикална сцена, способен винаги да се обновява, като същевременно запазва формите и съдържанието на певеца-композитор, които винаги са го отличавали.

На голямото събитие "Павароти и приятели", също през 2002 г., той излиза на сцената с хора като Джеймс Браун, Стинг, Лу Рийд, Грейс Джоунс, Дзукеро, Бочели, за да затвърди социалния ангажимент, на който винаги е бил представител.

Годината завършва с равносметка от над 70 концерта, изнесени със Симфоничния оркестър на Дими Ритъм от Рим в най-големите театри и на най-атрактивните места на открито в Италия.

През 2004 г. Джино Паоли получава наградата "Premio alla Carriera" в Сан Ремо. През същата година той участва в някои от най-важните джаз фестивали в Италия с "Un incontro di jazz" заедно с приятелите си Енрико Рава, Данило Реа, Розарио Бонакорсо и Роберто Гато, което го доближава до този изтънчен музикален жанр, който винаги е бил една от най-големите му страсти.

Сред последните му творби е "Ti ricordi? No, non mi ricordo", съставена от сладки дуети с Орнела Ванони, издадена в края на септември 2004 г., след рождения ден на двамата големи изпълнители. Следват дисковете "Storie" (2009 г.) и "Due come noi che..." (2012 г., Джино Паоли заедно с Данило Реа).

На 17 май 2013 г. е избран за председател на SIAE: целите му са да се бори с пиратството и да популяризира авторското право. На 24 февруари 2015 г. подава оставка от поста след разследване на италианската Guardia di Finanza, в което е обвинен в укриване на данъци заради превод на 2 млн. евро в Швейцария.