Биография - Топли латиноамерикански вибрации

Карлос Сантана е роден на 20 юли 1947 г. в Аутлан де Наваро, Мексико. Страстта му към музиката се заражда още в ранна детска възраст благодарение на баща му, който като "мариачи", т.е. странстващ музикант, го приспива със звуците на сладки, меланхолични мелодии. По-късно, докато придружава баща си по време на представленията му, първият инструмент, който взима, не е китара, а цигулка.

Може би именно в тази матрица може да се проследи любовта му към дългите, задържани, въздишащи и пеещи ноти, които са толкова характерни за неговия стил и които са негова неповторима запазена марка, стил, който го прави уникален сред всички електрически китаристи.

След цигулката се появява китарата, която е по-лесна за употреба, не толкова деликатна и по-подходяща за популярния репертоар, но най-вече за новия жанр, който се налага в света - рока.

Да има редовна и постоянна работа дори не му минава през ума - състояние, което сега е немислимо и почти непоносимо за човек като него, израснал в сянката на безпризорния си баща. Вместо това Карлос намира възможност да свири в клубовете на Тихуана - град в Мексико с достатъчно души, за да си осигури добър поток от клиенти.

През 60-те години на миналия век семейството се премества в Сан Франциско, където младият музикант се сблъсква с различни стилове, които оказват влияние върху отношението му към смесването на "жанрове".

През 1966 г. "Сантана Блус Бенд" започва да придобива известна популярност в клубовете, но не само там. Благодарение на тази отправна точка те успяват да сключат първия си договор за запис - този, благодарение на който издават силния албум "Santana", който отначало тихо, а след това постепенно се увеличава, успява да продаде значително количество копия, като накрая става платинен.

Започват важни сътрудничества: например през 1968 г. той участва в звукозаписен проект с Ал Купър, в който Сантана има водеща роля.

След като се е превърнал в "име", той е кандидат в списъка на възможните звезди, които ще трябва да участват в едно от най-големите музикални събития на века - прочутия фестивал в Уудсток, тридневно събитие на мира, любовта и музиката (и на наркотиците, ако трябва да сме честни), което ще привлече половин милион души.

Годината е 1969: Сантана излиза на сцената и изнася едно от най-вълнуващите изпълнения в кариерата си. Публиката изпада в делириум: Сантана успява да наложи своята смесица от рок и южноамерикански ритми, която дава началото на така наречения "латино рок".

Мистичният и религиозен компонент също не е пренебрегнат в продукцията му. от 70-те години на миналия век музикантът следва без прекъсване музикален път, пронизан от мистични елементи и звукови изследвания. през тези години излиза "Abraxas", който, воден от легендарни песни като "Black magic woman", "Oye como va" и "Samba pa ti", достига номер едно в американските класации запет поредни седмици.

На следващата година излиза "Santana III" (може би абсолютният му шедьовър), който остава на първо място в САЩ в продължение на месец и половина. Музикантът си взема една от многото "ваканции" от групата за запис на живо с барабаниста Бъди Майлс, което не е рядкост след това. Скоро обаче се появява дискомфорт. Припокриването между делата на групата и соловата кариера започва да сепроблематично.

В стилистично отношение се появява дълбока промяна в стила, дотолкова, че четвъртият албум, "Caravanserai", прилича на дълга, смътно джазова сюита, факт, който кара някои от най-рокаджийските сътрудници по онова време да напуснат групата и да основат Journey.

Междувременно Сантана задълбочава интереса си към духовността и заедно със своя съмишленик Джон Маклафлин (двамата имат един и същ гуру) създава албум, вдъхновен от тези теми - "Love Devotion and Surrender".

Кариерата на Сантана е постоянна осцилация между фюжън проекти с приятели като Хърби Хенкок и Уейн Шортър и по-ортодоксален рок, любим на публиката.

През 80-те години на миналия век се появяват още записи с престижни гости, турне с Боб Дилън и саундтракът към филма "La Bamba" (1986 г.).

През 1993 г. основава собствен лейбъл, Guts and Grace, а през 1994 г. символично се завръща в Уудсток за 25-годишнината на фестивала, който го лансира; записва и "Brothers" с брат си Хорхе и племенника си Карлос. През 1999 г., с повече от 30 милиона продадени плочи, сменя звукозаписната компания и с някои престижни гости от света на хип-хопа записва "Supernatural".(лейбъл "Ариста") - огромен успех, който му носи наградата "Грами". Престижно отличие, без съмнение, дори ако за старите фенове възрастният китарист вече изглежда неузнаваем и безнадеждно податлив на изискванията и стратегиите на "комерсиалната" индустрия.

Последните му творби са "Шаман" (2002) и "Всичко, което съм" (2005), изпълнени с прекрасна музика и изтъкнати гости.