Биография - Романтична, елегантна и драматична емблема

Лорънс Керъл оливие е роден на 22 май 1907 г. в доркинг, англия. и до днес го помним като един от най-добрите драматични актьори на всички времена. елегантността му определяше стандартите. надарен с магнетична личност и романтичен чар, още приживе Лорънс оливие е признат за най-великия актьор на своето време: незабравими и емблематични са шекспировите му роликоето изискваше физическо присъствие, енергичност и способност да се мериш с демоните си.

Син на англикански пастир от хугенотски произход, той проявява таланта си още като дете: участва в Шекспировата пиеса "Юлий Цезар" в ролята на Брут, когато е още ученик, и е забелязан от голямата актриса Елън Тери. На петнадесет години, след като открадва няколко трика от Елси Фогърти, той играе ролята на Катарина в "Укротяване на опърничавата".

Дебютира в театъра в Лондон през 1925 г., в Бирмингамската репертоарна трупа от 1926 до 1928 г. През 1930 и 1931 г. поставя "Личен живот" на Ноел Кауърд ("Сладка интимност") в Лондон и отвъд океана, в Ню Йорк. През 1935 г. започва страстта му към представления на пиеси на Уилям Шекспир: цялата му кариера ще остане свързана с английския автор.

През 1937-1938 г. се присъединява към Шекспировата трупа на "Олд Вик" в Лондон, а от 1944 до 1949 г. е неин артистичен директор.

На този етап от кариерата си Лорънс Оливие е актьор, способен да обхване огромен репертоар - от гръцка трагедия до комедия, от реставрационен театър до драми на съвременни автори.

Първият му голям филм, "Грозното издихание" ("The Voice in the Storm"), по едноименния роман на Емили Бронте, е заснет през 1939 г. През 1944 г. за тройната си роля във версията за голям екран на Шекспировия "Хенри V", която той продуцира, режисира и изпълнява главната роля, получава специален "Оскар": филмът се превръща в класика на световното кино. през 1948 г. режисира иучаства във филмовата адаптация на "Хамлет": филмът печели четири "Оскар"-а (за най-добър актьор, най-добър филм, сценография и костюми) и "Златен лъв" на фестивала във Венеция; следват "Ричард III" (1956) и "Отело" (1965).

Други филми: "Ребека, първата съпруга" (1940 г., реж. Алфред Хичкок, по романа на Дафни дю Морие), "Принцът и танцьорката" (1957 г., с Мерилин Монро), "Непоколебимият" (1960 г.), "Неподозираният" (1972 г.), "Маратонецът" (1976 г., с Дъстин Хофман), "Исус от Назарет" (реж. Франко Дзефирели, 1977 г., в ролята на Никодим).

През 1947 г. е посветен в рицарско звание, а през 1960 г. става баронет. През 1962 г. Оливие става директор на Националния театър на Великобритания, на който пост остава до 1973 г. През 1976 г. е удостоен с "Оскар" за цялостно творчество.

Лорънс Оливие е бил женен за три актриси: Джил Есмонд (от 1930 до 1940 г.), катастрофален брак, от който се ражда синът му Таркуинио; Вивиен Лий (от 1940 до 1960 г.), известна с ролята си на Скарлет в "Отнесени от вихъра", с която също играе на екрана и в театъра; третият му брак е с Джоан Плоурайт през 1961 г., която му ражда три деца и остава до него доден на смъртта си на 11 юли 1989 г. в Steyning, Съсекс.