Биография - Дълбоко светско поведение

Никога досега не може да се говори за истинско митологично измерение на Марсел Пруст - писател, който често е цитиран по подходящ (но още по-често по неподходящ) начин, за отминаващото време и силата на паметта, но когото малцина са чели наистина.

Това се дължи и на значителния и несъмнено плашещ размер на творбата му, очертан от голямата формална дъга, която представлява "Речерш" ("В търсене на изгубеното време", внушително произведение в 7 тома); тя обаче може да бъде оценена и чрез отделните епизоди.

Син на парижката висша средна класа (майка му е дъщеря на богат брокер, а баща му е известен лекар), той е роден на 10 юли 1871 г. в Отей, в покрайнините на Париж. Детството на писателя преминава предимно във френската столица, с много малко отстъпки за бягство от града, освен през летния период, прекаран предимно в сладката резиденция наИ нищо подобно на тези моменти на отдих не би могло да бъде здравословно за малкия Марсел, уморен от крехко и нестабилно здраве, обременен от ранна възраст с дихателни проблеми, чиято кулминация е първият му сериозен пристъп на астма (заболяване, което никога няма да го напусне) на деветгодишна възраст. Към това се прибавя и необичайната вътрешна чувствителност, веднага доловена от също толкова чувствителниямайка си (с която Марсел създава почти болезнена връзка), което го прави срамежлив и затворен, за разлика от брат му Робърт, който определено е по-слънчев и открит.

Записан в една от най-добрите столични гимназии, Марсел влиза в близък контакт с някои от връстниците си, потомци на богати парижки фамилии, сред които има и важни политици от онова време. Влиянието е в известен смисъл положително и той завързва искрено и трайно приятелство с някои от съучениците си. Освен това именно в гимназията Пруст, наред с призванието силитературен, той открива вкус, също литературен, за влизане в парижките салони, разкривайки вродена склонност към социален живот и изключителна способност да очарова тази публика, може би малко фриволна, с която се сблъсква от време на време (в метафоричен смисъл). Освен това салоните са неизчерпаема ковачница на културни срещи, ако се има предвид, че те сапосещаван от не по-малко известни личности като мадам Щраус, първата съпруга на композитора Жорж Бизе, или Шарл Хаас, странна фигура на естет и изтънчен ценител на изкуството, върху чиято личност Пруст по-късно създава образа на Суан.

Първите плодове на литературната дейност на Пруст идват през 1892 г., когато той започва да сътрудничи на списание "Le Banquest", основано от група приятели, сред които Жак Бизе, Даниел Халеви, Робер Драйфус и Леон Блум. Това са годините, в които избухва делото Драйфус, еврейският капитан е арестуван по обвинение в шпионаж и съучастие с Германия, истинскислучай на съвременен линч в пресата. в очите на историята Пруст има честта да бъде сред онези, които с голяма енергия защитаваха нещастния капитан.

През 1896 г. най-сетне излиза първата книга на писателя "Удоволствия и дни"; това е сборник с новели, публикуван в изискано издание с предговор от свещено чудовище на родината като Анатол Франс; по същото време обаче той се посвещава и на написването на голям роман, за съжаление недовършения "Жан Сантьой", истинско платно за следващия,Паралелно с това той не забравя любимата си практика на литературна критика, извършвана с несъмнена проницателност и вкус.

Дейността му като литературен критик и най-вече като внимателен почитател на изкуството го довежда до срещата с естетическите теории на англичанина Джон Ръскин, на когото той посвещава голяма част от времето си, като се заема с френския превод на едно от неговите произведения - "Библията от Амиен". 1900 г. е годината на пътуванията му до Италия, особено до Венеция, където той прави своеобразно ръскиновско поклонничество, проверкана живо от естетическите теории на английския критик, както и среща със света на италианската живопис за първи път от живота. Тези пътувания в търсене на великите моменти на европейското изкуство са основна характеристика на начина на живот на Пруст и ще бъдат подновявани, докато му е възможно да се движи и да се сблъсква с трудностите на дългите пътувания.

През 1905 г., две години след баща му, умира майката на писателя - един от най-болезнените моменти в живота му. няколко години по-късно той напуска семейния апартамент и се премества на булевард "Хосман", където инсталира прочутата стая, изцяло облицована с корк и изолирана от всякакъв външен шум. именно в началото на 1907 г. започва да пише най-амбициозни.

В резултат на този огромен психологически ангажимент социалният живот на писателя, който преди е бил толкова богат, постепенно се свежда до малък брой приятели, от които понякога му се налага да се защитава, а ритъмът му на живот е напълно нарушен: през по-голямата част от деня спи, а през нощта работи; остава само с прислужницата си Селесте Албарет и съпруга ѝ Одилон.1914 г. Секретарят и шофьор Алфред Агостинели загива в самолетна катастрофа в III Антиб: това е още един трагичен момент за Пруст, който е дълбоко привързан към младия мъж, който на свой ред показва привързаността си към своя учител, като лети под псевдонима Марсел Суан.

Избухването на Първата световна война през август 1914 г. ангажира и разстройва света и приятелствата на Пруст; някои от близките му хора, най-вече Бертран дьо Фенелон, загиват на фронта; брат му Робер е на фронта като медик и неведнъж рискува живота си. В Париж Пруст продължава да работи върху романа си, привидно неангажиран и безразличен къмтрагедията, която го заобикаля, но за сметка на това ще остави няколко прекрасни страници в "Il tempo ritrovato".

Оттук нататък все по-откъснатият и самотен живот на Пруст сякаш е прекъсван единствено от ритъма на творчеството му. Различните томове излизат редовно, приети с внимание от критиката. За признанието и славата на писателя допринася преди всичко присъждането на наградата "Гонкур" през 1918 г. на книгата "В сянката на цъфтящите девойки".

Все по-изолиращият се Пруст завършва последната редакция на "Затворникът", когато през октомври 1922 г. се разболява от бронхит. Отказвайки всякаква медицинска помощ, въпреки настояването на брат си Робер, той се опитва да устои на пристъпите на болестта, които са особено силни и се изострят от астмата, и продължава да пише "Беглецът", който успява да завърши.След този последен удар той умира на 18 ноември 1922 г.