Биография - Blessed beat

• Италиански публикации от Алън Гинсбърг

Алън Гинсбърг е роден на 3 юни 1926 г. в Нюарк, Ню Джърси, днес за всички случаи предградие на Ню Йорк. Детството му е привилегировано, тъй като е най-големият син на богата еврейска двойка от средната класа. Баща му е преуспял преподавател по литература, а майка му, от руски произход, е убедена прокомунистическа активистка, която взима сина си със себе си на партийни събрания.Подобен опит бележи Ален по не малък начин и наистина му дава политическа перспектива, през която ще гледа на света. От гледна точка на наклонностите малкият Ален проявява интерес към съдбата на работниците и експлоатираните класи по света, за да им помогне, за което мечтае да стане адвокат.

Учи, посвещава се и накрая през 1943 г. получава стипендия за Колумбийския университет. Тук изучава хора, които по онова време са неизвестни, но които ще окажат огромно влияние върху американската художествена тъкан. Групата, към която се присъединява, включва имена като Джак Керуак, Нийл Касади, Люсиен Кар и Уилям Бъроуз (всъщност с около десет години по-възрастен и когото не посещава).

Гинсбърг вече е открил поезията в гимназията, най-вече чрез четенето на Уолт Уитман, но срещата с такива силни, луди и любопитни личности го запознава и с алтернативни четива, както и му вдъхва желание да разшири възприятията си, а оттам и творчеството си.

В този контекст младите интелектуалци скоро развиват силно влечение към наркотиците, които за много от тях се превръщат в истинска мания. Освен това те са привлечени и от престъпленията и секса, и изобщо от всичко, което в техните очи представлява престъпване на строгите кодове, наложени от буржоазното общество. Гинсбърг, общо взето, в средата на тазиклимат на психологически "делириум", той е този, който успява да се запази най-ясен, използвайки енергията си, за да извлече най-доброто - в буквалния смисъл на думата - от лудите си приятели.

Междувременно резултатът от всички тези ексцесии е, че мнозина не успяват да завършат образованието си, а самият Гинсбърг е отстранен от университета. След това той започва да контактува с разнообразното човечество, което посещава нюйоркския Таймс Скуеър, често състоящ се от безделници и крадци (повечето от тях приятели на Бъроуз). Не липсват и наркотици, както и прескачане на барове заПо-специално, употребата на наркотици ги кара да се сблъскват всеки път с велики поетични видения, които той и Керуак наричат "New Vision".

Едно от тези видения е останало легендарно. В един летен ден на 1948 г., докато чете Уилям Блейк в апартамент в Харлем, 26-годишният поет има огромно и налудничаво видение, в което Блейк му се явява лично и го шокира през следващите няколко дни. Всъщност той започва да разказва на семейството и приятелите си, че най-накрая е открил дори Бог.

По това време Гинсбърг вече е написал много стихотворения, които никога не са били публикувани. Решаващият прелом настъпва, когато той прочита стихотворението си "Вой" ("The Scream", все още най-известното) на легендарното по онова време четене на поезия в "Six Gallery". Славата идва бързо и зашеметяващо. Стиховете му започват да се разпространяват и през 1956 г. издателството на Лорънс Фърлингети "City Lights Books" публикува "Вой иДруги стихотворения", която стана причина за съдебни дела и беше обявена за непристойна заради явната си позиция в подкрепа на хомосексуализма. Въпреки това нито едно съдебно дело или жалба не биха попречили на "Вой" да се превърне в една от най-известните поеми в съвременната литература." Виждал съм как най-добрите умове на моето поколение са погубени от лудостта. "Гинсбърг е първият бийт писател, който достига до толкова широка аудитория.

Заедно с личното му утвърждаване се разраства и бийт движението като цяло. В същото време Америка от този период е пресечена от атмосферата на страх, породена от Студената война, и от атмосферата на подозрение, предизвикана от Комисията за неамериканска дейност, председателствана от сенатор Маккарти. В този контекст на социално и културно затваряне авторите избухватбита, сега "освободен от митницата" от самия Гинсбърг и неговата неуважителна поезия.

В началото на 60-те години приключенията на Гинсбърг не свършват. той все още е жаден за експерименти и нови преживявания. творческата му жилка е все още силна и изобилна. на хипи сцената се появява странен герой, нещо като модерен алхимик, Тимъти Лиъри, който е отговорен за откриването на ЛСД, психеделичния наркотик, който Гинсбърг приветства с ентусиазъм, помага за неговото разтваряне ида го разпространява.

В същото време интересът му към религиите от Изтока, в някои отношения доста близък до родовия мистицизъм, характерен за онази епоха, става все по-интензивен. И тук Гинзбърг е ентусиазиран и предан последовател на "новия" будистки култ, чак до честото посещаване на противоречивия тибетски гуру Чогям Трунгпа Ринпоче. изучаването на "Тибетската книга на мъртвите" иИзточните философии се превръщат в основна точка в мисленето на Алън Гинсбърг и оставят дълбоки следи в поезията му.

След това Гинсбърг превръща "четенето" (публичното четене) в популярно и изключително атрактивно събитие, което успява да привлече хиляди млади хора (в Италия все още се помни огромната публика, която посреща речта му на Фестивала на поетите в Кастелпорциано). накрая, заедно с Ан Уолдман, той създава школа за поезия, "Школата за безплътна поетика на Джак Керуак", в института "Наропа" вБоулдър, Колорадо.

След многобройни други превратности, инициативи, четения, спорове и какво ли още не (известни са заканите му по време на срещи на Демократическата партия) Гинсбърг умира на 5 април 1997 г. в Ийст Вилидж в Ню Йорк от сърдечен удар и рак, който го разболява от известно време.

Италиански публикации от Алън Гинсбърг

• Лесно като дишането. бележки, уроци, разговори, минимален факс, 1998 г.
• От Ню Йорк до Сан Франциско. Поетика на импровизацията, Minimum Fax, 1997 г.
• Водородна музикална кутия. Оригинален текст, Guanda, 2001 г.
• Париж Рим Танжер. Дневници от 50-те години, Il Saggiatore, 2000 г.
• Scream & Kaddish. С CD, Il Saggiatore, 1999 г.
• Ранни блусове, парчета, балади и песни с хармоника (1971-1975), оригинален текст, TEA, 1999
• Индийски дневник, Гуанда, 1999 г.
• Papa respiro addio. Избрани стихотворения (1947-1995), Il Saggiatore, 1997 г.
• Scream & Kaddish, Il Saggiatore, 1997 г.
• Падението на Америка, Mondadori, 1996
• Cosmopolitan Greetings, Il Saggiatore, 1996 г.
• Свидетелство в Чикаго, Il Saggiatore, 1996 г.

От Алън Гинсбърг, Боб Дилън и Джак Керуак:

Beats & beati. I beat raccontati dai beat, Einaudi, 1996

За Алън Гинзбърг:

Томас Кларк, Интервю с Алън Гинсбърг. Въведение от Емануеле Бевилакуа, Minimum Fax, 1996 г.