Биография - Jewels of Naples

Италианската актриса Тина Пика, с истинско име Кончета, е родена в неапол близо до Борго С. Антонио Абате на 31 март 1884 г. Семейството ѝ е съставено изцяло от актьори: майка ѝ, Клементина Коцолина, е актриса, а баща ѝ, Джузепе Пика, е известен главен комик и създател на образа на Анселмо Тарталия. Родителите имат малка пътуваща театрална трупа, която изнася представления дориТака Тина, още дете, играе с родителите си, обикновено в сълзливи и тъжни роли като "La figlia di un condannato", "La fanciulla di Pompei", "Le due orfanelle".

Още като дете тя се отличава с пещерен глас и слаба физика, която я кара да изглежда като дете. Благодарение на тази особеност една вечер, когато баща ѝ не е добре, тя сама играе ролята на Анселмо Тарталия, а по-късно дори се превъплъщава в Хамлет в неаполитанска интерпретация на великата Шекспирова драма. театралната ѝ кариера започва, когато имасамо седем години.

През 20-те години на миналия век основава собствена трупа, с която поставя спектакли като "Il ponte dei sospiri" и "Il fornaretto di Venezia". през 1937 г. участва във филмовия дебют на Тото с филма "Fermo con le mani". нейната борбеност и упоритост я карат сама да ръководи театър - Teatro Italia, първо заедно с Агостино Салвиети, а след това самостоятелно. по същото времеТина Пика пише пиеси, които след това поставя на сцена, и превежда чужди произведения, като например "San Giovanni decollato" на Нино Мартолио, на неаполитански диалект.

Повратният момент в кариерата ѝ настъпва, след като се запознава с Едуардо де Филипо, с когото винаги е в конфликтни отношения, които ги разделят, а след това работят заедно. изглежда, че ролята на Конкета в Natale in Casa Cupiello е създадена от Едуардо с оглед на нея. именно с тази роля започва артистичното сътрудничество между двамата, в резултат на което тя участва в"Napoli milionaria", "Filumena Marturano" и "Questi fantasmi".

След тази последна творба Тина Пика се дистанцира от Едуардо до 1954 г., след което отново работи с него по постановките "Palommella zompa" и "Miseria e Nobilità". 1955 г. обаче бележи окончателния разрив между двамата артисти: Тина всъщност получава почивка от Едуардо Де Филипо, за да работи по филма "Pane, Amore e Fantasia" (1953 г., реж. Луиджи Коменчини), който ще я направиза широката публика в ролята на домакинята Карамела. заснемането на филма обаче отнема повече време от очакваното, а при завръщането си Едуардо я посреща доста студено. тогава Тина решава да го изостави и да се посвети единствено на филмовата си кариера.

Освен актьорството, единствената ѝ страст е хазартът: изглежда, че играе покер, лото, карти и рулетка. Говори се, че по време на аудиенцията, предоставена от папата на Едуардо де Филипо, след големия успех на "Filumena Marturano", тя прошепва на ухото на големия актьор, че това е точният момент да поиска три печеливши числа. От страна на Тина обаче това съвсем не е непочтителност,Всъщност актрисата е толкова религиозна, че Едуардо ѝ позволява да пренесе на сцената своя начин на молитва. В "Napoli Milionaria" тя произнася молитвите на неаполитански латински, както прави в ежедневието си.

Междувременно в киното успехът на героинята на Карамела продължава и Тина се снима заедно с Виторио Де Сика в "Хляб, любов и ревност" (1954), за който получава наградата Nastro d'Argento като най-добра поддържаща актриса, и в "Хляб, любов и..." (1955). Виторио Де Сика по-късно я режисира в ролята на милата баба във "Вчера, днес, утре" (1963) и в "L'oro di Napoli" (1954).

Тя има и няколко филма, заснети по подобие на героите на Карамела и баба Сабела, сред които: "Лелята от Америка пристига", "La sceriffa", "La Pica sul pacifico" и "Mia nonna poliziotto". освен с Де Сика, тя си сътрудничи с Фернандел, Ренато Расел, Дино Ризи и особено с Тото във филмите "Тото и Каролина" (1953 г., реж. Марио Моничели) и "Destinazione Piovarolo".(1955 г., режисьор Доменико Паолела).

Личният живот на Тина Пика е натъжен от две ужасни загуби: първият ѝ съпруг, Луиджи, умира само след шест месеца брак, както и малката им дъщеричка. След дълги години Тина намира емоционално спокойствие покрай Винченцо Скарано, служител на обществената безопасност. Двамата ще останат заедно около четиридесет години, обединени и от общата си страст към театъра. Те ще пишат заеднодори две пиеси: "L'onorevole Pipì" и "Giacomino e la suocera".

Тина Пика умира в Неапол на 15 август 1968 г. на 84-годишна възраст.