Биография - Художествена аристокрация

Лукино Висконти е роден в Милано през 1906 г. в старо аристократично семейство. Като дете посещава семейната ложа на Ла Скала, където се заражда голямата му страст към мелодрамата и към театъра като цяло (също и благодарение на обучението му по виолончело), стимул, който го кара да пътува много, веднага щом става способен да го прави. Семейството оказва влияние върху младия Лукинофундаментален, подобно на баща си, организира театрални представления с приятели и импровизира като театрален декоратор. юношеството му е неспокойно, няколко пъти бяга от дома и от пансиона. лош ученик е, но страстен читател. майка му лично се грижи за музикалното му обучение (да не забравяме, че висконти е и фундаментален театрален режисьор),

и Лукино поддържа особено дълбока връзка с нея. След като се замисля да се посвети на писането, той проектира и построява образцов конезавод в Сан Сиро, близо до Милано, и успешно се посвещава на отглеждането на състезателни коне.

Веднага след като става пълнолетен обаче, той се установява за дълго в Париж. по време на престоя си във френския град има щастието да се срещне с видни културни дейци като Жид, Бърнстейн и Кокто. междувременно си купува кинокамера и заснема любителски филм в Милано. сантименталният му живот е белязан от драматични конфликти: от една страна, се влюбва в снаха си, от друга страна, се забърква вКогато страстта му към киното се превръща в нагон за изразяване, приятелката му Коко Шанел го запознава с Жан Реноар и Висконти става негов асистент и дизайнер на костюми за "Una partie de campagne".

Освен това, контактувайки с френските среди, близки до Народния фронт и Комунистическата партия, младият аристократ прави идеологически избор, близък до тези движения, който, след като се завръща в Италия, веднага се изразява в подхода му към антифашистките среди, където среща антифашистки интелектуалци от калибъра на Аликата, Барбаро и Инграо. През 1943 г. режисира първия си филм,"Осесионе", разтърсваща история за двама влюбени убийци, далеч от подсладените и риторични тонове на киното от фашисткия период. С "Осесионе" започва да се говори за неореализъм и Висконти ще бъде смятан (не без резерви и дискусии) за предшественик на това движение.

Негов е например прочутият "La terra trema" от 1948 г. (неуспешно представен във Венеция), може би най-радикалният опит на италианското кино да създаде поетика на неореализма.

В края на войната, успоредно с киното, той започва интензивна театрална дейност, като напълно обновява избора си на репертоар и режисьорски критерии, предпочитайки текстове и автори, чужди за италианските театри до този момент.

По време на прекъсването на производството на "La terra trema" Висконти все още създава много театрални произведения, включително, само за да назовем няколко, но важни заглавия, поставени между 1949 и 1951 г., две издания на "Un tram che si chiama desiderio", "Oreste", "Morte di un commesso viaggiatore" и "Il seduttore". Постановката на "Troilo e Cressida" в изданието на Maggio Musicale Fiorentino от1949 г. Две години по-късно е "Bellissima", първият филм, заснет с Анна Маняни (вторият ще бъде "Siamo donne, due anni più tardi").

Успехът и скандалът посрещат филма "Senso" - почит към Верди, но и критична рецензия за италианското Ризорджименто, за което е атакуван дори от обичайните си почитатели. След "Come le foglie" на Джакоза, на 7 декември 1954 г. се състои премиерата на "La Vestale" - велика и незабравима постановка на Ла Скала с Мария Калас. Така започва необратимата революция, предизвикана отВръзката с певицата ще даде на световния оперен театър блестящите издания на "La Sonnambula" и "La Traviata" (1955 г.), на "Anna Bolena" или "Iphigenia in Tauride" (1957 г.), винаги в сътрудничество с най-големите диригенти на времето, сред които не може да не се спомене великолепният Карло Мария Джулини.

Краят на 50-те и началото на 60-те години Висконти прекарва блестящо между прозаичния и оперния театър и киното: достатъчно е да споменем постановките на "Саломе" и "Ариалда" на Щраус и двата велики филма - "Роко и неговите братя" и "Леопардът". През 1956 г. той поставя "Марио и магьосникът", хореографско действие по разказа на Ман, а през следващата година - балета "Маратонът наПрез 1965 г. "Vaghe stelle dell'Orsa..." печели "Златен лъв" на кинофестивала във Венеция, а в Teatro Valle в Рим овации предизвиква постановката на Чехов на "Вишнева градина". Що се отнася до мелодрамата, след успеха на "Трубадур" и "Сватбата на Фигаро" през 1964 г., през същата година той поставя "Дон Карло" в Teatro dell'Opera в Рим.

След контрастната екранизация на "Чужденецът" на Камю и различни успехи в театъра Висконти завършва проекта си за германска трилогия с "Падането на боговете" (1969), "Смърт във Венеция" (1971) и "Лудвиг" (1973).

По време на снимките на "Лудвиг" режисьорът претърпява инсулт. Парализират го левият крак и ръката, но това не е достатъчно, за да попречи на творческата му дейност, която той продължава с огромна сила на волята си. През 1973 г. създава "Манон Леско" за фестивала "Due Mondi" в Сполето и "Старо време" на Пинтър, и двете за киното,"Gruppo di famiglia in un interno" (сценарий на Сусо Чеки Д'Амико и Енрико Медиоли) и накрая "L'innocente", които ще бъдат последните му два филма.

Умира на 17 март 1976 г., без да успее да остави в наследство проекта за филм по "Търсене на изгубеното време" на Марсел Пруст, който винаги е бил негова ценност.