Биография - Младият аз

Джеръм Дейвид Селинджър, един от най-значимите американски писатели на всички времена, е роден на 1 януари 1919 г. в Ню Йорк. Известността си дължи на романа "Ловецът в ръжта" (публикуван през 1951 г.), чийто главен герой Холдън Колфийлд се превръща в прототип на непокорния и объркан тийнейджър, който търси истината и невинността извън изкуствения свят на възрастните.Романът е на висшата средна класа с нейните кодове на поведение, конформизъм и липса на ценности; ако буржоазната двойка има склонност да се възпроизвежда по свой образ и подобие, то юношата ще бъде този, който ще се опита да се дистанцира в търсенето на собствената си идентичност, отказвайки, подобно на Хък Фин на Марк Твен, "да се остави да бъде образован".

Като син на еврейско търговско семейство Селинджър се проявява като неспокойно и свръхкритично дете още от ранна възраст, както и като истинско бедствие в училище, също като своя Холдън. Първоначално учи във военната академия във Вали Фордж, където се оказва непостоянен, самотен и много лош по математика, след това в колеж в Пенсилвания. После постъпва за един семестър в Колумбийския университет.

Знаем за опитите му да бъдат приети ранните му текстове от списание "Story", а след това и от "New Yorker", на което изпраща разказ с момче на име Холдън, което в писмо до Уит Бърнет от "Story" нарича "младият аз".

На двадесет и две годишна възраст, благодарение на приятелката си Елизабет Мъри, която ги запознава, той се влюбва в Уна О'Нийл, шестнадесетгодишната дъщеря на Юджийн, която няколко години по-късно ще стане съпруга на Чарли Чаплин. Това завършва с нищо.

През 1942 г. се записва доброволец във войната и участва в десанта в Нормандия - преживяване, което ще го остави дълбоко в съзнанието му.

През 1948 г. Дарил Занук купува правата за една от "деветте истории" - "Чичо Уигили в Кънектикът", която се превръща в несполучлив, но успешен филм на Марк Робсън с Дана Андрюс и Сюзън Хейуърд.

Най-накрая "Ню Йоркър" публикува три разказа в рамките на шест месеца, а през 1951 г. излиза "Ловецът в ръжта" - книгата, върху която Селинджър работи в продължение на десет години. Успехът, славата и легендата не намаляват и до днес: петдесет години след първото отпечатване книгата все още се продава в 250 000 екземпляра годишно само в САЩ.

С "Ловецът в ръжта" Селинджър преобръща хода на съвременната литература, освобождавайки ръката на гениални ученици като Пинчън и Де Лило и оказвайки влияние върху колективното и стилистичното въображение на XX век: Джером Д. Селинджър е автор, който е незаменим за разбирането на нашето време.

От началото до края на романа Селинджър умело използва нов език (предупредителна транскрипция на т.нар. "колежански жаргон"), с което значително се отклонява от по-ранната американска литературна традиция. Оригиналността на езика му е поразителна, ако се замислим, че енаписан през 50-те години на миналия век.

Друга отличителна черта на книгата е тревожната искреност на главния герой към себе си и към другите.

След този огромен успех от 1953 г. насам по необясними причини писателят се крие от пресата, светкавиците и камерите в своето уединение в Корниш, Ню Хемпшир. Убедената му анонимност може би може да бъде оправдана с оглед на дълбокия му интерес към индуисткия мистицизъм, чийто задълбочен познавач е Селинджър (започва да го изучава именно в годините намладежи).

Също така в "Деветте истории" (Nine stories, 1953) децата и техният език са критичното око, структурата на разказа, идеологическото средство в един свят, който отчасти напомня на Ф. С. Фицджералд, един от любимите автори на Селинджър, по отношение на своята финес, неспокойствие и нежност.

На метафизичните интереси, особено към дзен-будизма, мнозина приписват някои основни дисбаланси и маниера, който характеризира по-късните произведения на Селинджър, идеални глави от семейна сага: "Франи и Зуни" (Franny and Zooney, 1961), "Вдигнете високо покривната греда, дърводелци!" (Raise high the roof beam, carpenters!, 1963) и "Хапуърт 16" (Hapworth 16, 1964), която се появява в "Ню Йоркър" през 1965 г.

Оттеглил се в личния си живот, избягвайки колкото е възможно повече публичната изява, Джей Ди Селинджър умира на 28 януари 2010 г.