Биография - Потвърждения за престиж

Ингрид Бергман е родена в Стокхолм (Швеция) на 29 август 1915 г. като единствено дете на шведския художник и фотограф Юстус Самуел Бергман и германката Фридел Адлер. Когато Ингрид е само на три години, тя губи майка си - факт, който я кара да прекара самотно детство, сама с баща си.

На тринадесет години Ингрид остава сираче и без двамата си родители и е осиновена от роднини, които стават нейни настойници.

Учи в Кралското училище за драматичен театър в Стокхолм, а на 20-годишна възраст се запознава с Петер Линдстрьом, зъболекар по професия, с когото има любовна връзка. Петер я запознава с изпълнителен директор на шведската филмова индустрия (Svenskfilmindustri). Така Ингрид получава малка роля в "Графът на стария град" (Munkbrogreven, 1935 г.).В дебютния си филм, неиздаден в Италия, Ингрид Бергман играе ролята на камериерка в скромен хотел в стария град на Стокхолм.

Благодарение на тази малка роля тя е забелязана от режисьора Густаф Моландер, който се опитва да я лансира в Швеция, за да я превърне в голямо обещание: само за няколко години, от 1935 до 1938 г., тя се снима в повече от десет филма, сред които "Без лице" (En Kvinnas Ansikte) - който ще бъде преработен с Джоан Крауфорд в главната роля - и прочутото "Интермецо", филмът, който ще бъде нейният паспорт заХоливуд.

През 1937 г. се омъжва за Петер Линдстрьом: през следващата година ражда дъщеря си Пиа Фридал.

Междувременно продуцентът Дейвид О. Селзник възнамерява да заснеме американска версия на "Интермецо". Така Ингрид Бергман е повикана в САЩ и ѝ е предложен мечтан договор: през следващите седем години шведската актриса лично ще избира сценариите, в които да играе, режисьорите и дори партньорите. Това са необичайни отстъпки и привилегии за онова време, но те дават представаточно за престижа, който класът на Ингрид Бергман е постигнал в Америка, още преди тя да стъпи там.

Селзник може би е мислел за Ингрид Бергман като за възможна наследница на Грета Гарбо, само десет години по-възрастна от нея, друга шведска дива (сънародничка на Бергман), която след прехода от нямо към звуково кино се намира в низходяща фаза на кариерата си, дотолкова, че няколко години по-късно се оттегля завинаги от сцената. Ингрид обаче отказва предложението, тъй като иска даот една страна, за да подкрепи кариерата на съпруга си, който завършва новото си образование, за да стане неврохирург, а от друга, за да се посвети на момиченцето, което е само на една година. Ингрид подписва договор само за една година с клаузата, че може да се върне у дома, ако филмът не е успешен.

След това се случва така, че римейкът на "Интермецо" среща огромно одобрение. Бергман се връща в Швеция, за да завърши още няколко филма, а през 1940 г. заминава за Съединените щати с цялото си семейство: през следващия период участва в три успешни филма.

През 1942 г. Селзник предоставя актрисата на Warner, за да заснеме нискобюджетен филм заедно с Хъмфри Богарт: заглавието е "Казабланка" - филм, който влиза в историята на киното и се превръща в класика.

През 1943 г. получава първата си номинация за "Оскар" като най-добра актриса за филма "За кого бие камбаната" (For Whom the Bell Tolls, 1943).

На следващата година печели статуетката за трилъра "Газова светлина" (Gaslight, 1944 г.) Третата ѝ поредна номинация за "Оскар" за най-добра актриса е за изпълнението ѝ в "Камбаните на Сейнт Мери" (The Bells of St. Mary's, 1945 г.).

През 1946 г. излиза "Notorious" (на Алфред Хичкок, с Кари Грант): това е последният филм на Бергман, заснет по договор със Селзник. съпругът ѝ Линдстрьом убеждава жена си, че Селзник я експлоатира в голяма степен, печелейки милиони долари срещу хонорар от едва 80 000 долара годишно: така Ингрид подписва договор с нова продуцентска компания, за да се снима в "Arc de Triomphe", с ШарлФилмът, неясен и объркан, не постига желания успех и актрисата, която от години напразно пита Селзник дали може да изиграе ролята на Жана д'Арк на екрана, решава, че е дошъл моментът да рискува. Тя създава независима продуцентска компания и с цената на не по-малко от 5 милиона долара (астрономическа сума за онова време) успява да заснеме филма,създава своята "Жана д'Арк" (Joan of Arc, 1948) - продукция, изпълнена с пищни костюми, персонажи и впечатляващи декори.

Филмът ѝ носи четвърта номинация за "Оскар", но е пълен провал. Кризата в брака с Линдстрьом, за която се говори от известно време, се изостря, а разочарованието от провала подхранва убеждението на Бергман за прекомерното значение, което Холивуд отдава на комерсиалната страна на киното в ущърб на художествения аспект.

Насърчена от приятеля си Робърт Капа, известен фотожурналист, с когото има кратка връзка, Ингрид се интересува от новата вълна в европейското кино, и по-специално от италианския неореализъм. След като гледа "Roma città aperta" и "Paisà", тя пише писмо до италианския режисьор Роберто Роселини, което е останало известно и в което заявява, че е готова да играе за него. от това писмо помнимпасаж " Ако имате нужда от шведска актриса, която говори много добре английски, не е забравила немския си, трудно може да бъде разбрана на френски, а на италиански може да каже само "Обичам те", готова съм да дойда в Италия, за да работя с вас. ".

Роселини не пропуска възможността: в чекмеджето си има сценарий, предназначен първоначално за италианската актриса Анна Маняни, негова партньорка в живота по онова време, и поставен на Стромболи. Бергман е в Европа, където снима "Грехът на лейди Консидайн", и режисьорът бърза за Париж, където успява да се срещне с нея и да ѝ предложи филмовия проект.

След като междувременно получава финансиране от Хауърд Хюз, благодарение на известността на Бергман, Роберто Роселини получава положителен отговор от актрисата с телеграма: през март 1949 г. започва работата по "Стромболи, земята на Бога". Снимачната площадка е обсадена от фотографи и журналисти; започват да се носят слухове за сантименталните отношения между режисьора и неговата актриса.на годината пресата публикува новината за бременността на Бергман.

За американското обществено мнение това е огромен скандал: Ингрид Бергман, досега смятана за светица, изведнъж се превръща в прелюбодейка, която трябва да бъде убита с камъни, а пресата я нарича Холивудският апостол на деградацията (апостол на деградацията на Холивуд), като организира безпрецедентна клеветническа кампания срещу него. д-р Линдстрьом подава молба за развод и получава попечителство над дъщеря си Пиа, която на свой ред заявява, че никога не е обичала майка си.

През 1950 г. Роселини и Ингрид Бергман сключват брак и се ражда Роберто Роселини младши, известен като Робертино: полицията трябва да се намеси в римската клиника, за да потуши тълпите от папараци и зрители. Междувременно по кината излиза филмът "Stromboli terra di Dio" (Стромболи, Земя на Бога): в Италия той има добър успех, породен повече от любопитство, отколкото от нещо друго, докато в Съединените щати е огромен провал,както поради неблагоприятното отношение на медиите, така и под натиска на финансистите на филма, които изискват монтаж, който по никакъв начин не отразява намеренията на автора.

През юни 1952 г. Ингрид Бергман ражда близначките Изота Ингрид и Изабела. Актрисата бавно си възвръща симпатиите на публиката: пресата я представя в позите на щастлива домакиня и майка, а самата тя твърди, че най-накрая е намерила спокойствие в Рим, въпреки че филмите, които продължава да снима под режисурата на Роберто Роселини (сред които си спомняме: "Европа '51" и "Виаджо вИталия") се пренебрегват от обществеността.

През 1956 г. тя получава страхотно предложение от американската компания Fox, която ѝ предлага главната роля във високобюджетен филм за оцелялата след клането на руското царско семейство. с тази роля във филма "Анастасия" (1956 г., с участието на Юл Бринър) Бергман се завръща триумфално в Холивуд след скандала от предишните години, като печелидори за втори път получава "Оскар" за най-добра актриса.

Междувременно съюзът с режисьора Роберто Роселини е в криза: италианецът заминава за Индия, за да снима документален филм, и се връща след известно време с нова спътница - Сонали дас Гупта. Междувременно Ингрид подновява превода на успешни филми - първите две заглавия са "Indiscreto" и "La locanda della sesta felicità", и двата от 1958 г. - и се запознава с шведски театрален импресарио,Ларс Шмидт, който става третият ѝ съпруг (декември 1958 г.).

През следващите години тя редува участия в американски и европейски филми, но същевременно се посвещава и на театъра и телевизията. Третият ѝ "Оскар" - първият за най-добра поддържаща актриса - е за ролята ѝ във филма "Убийство в Ориент експрес" (1975 г., реж. Сидни Лъмет, с Албърт Фини и Лорън Бакол), базиран на разказаПри получаването на третата си статуетка Ингрид публично заявява, че според нея "Оскар"-ът е трябвало да отиде при нейната приятелка Валентина Кортезе, номинирана за "Нощен ефект" на Франсоа Трюфо.

През 1978 г. от Швеция пристига предложението да работи заедно с най-престижния режисьор - Ингмар Бергман. Ингрид смело приема двойно предизвикателство: след като претърпява операция и тежка химиотерапия заради тумор на гърдата, тя решава да се превъплъти в трудната роля на цинична и егоистична майка, която поставя кариерата си пред обичта към децата си. "Есенна симфония"(Есенна соната) е последното му представление за киното. Смятано за едно от най-добрите му актьорски изпълнения, за него той ще получи седмата си номинация за "Оскар".

През 1980 г., когато болестта ѝ показва признаци на възстановяване, тя публикува мемоари, написани заедно с Алън Бърджес: "Ингрид Бергман - моята история". През 1981 г. се снима по телевизията в последната си творба - биографията на израелския министър-председател Голда Меир, за която получава посмъртно наградата "Еми" (1982 г.) като "най-добра актриса".

Ингрид Бергман умира на 67-ия си рожден ден в Лондон на 29 август 1982 г. Тялото ѝ е кремирано в Швеция, а прахът ѝ е разпръснат заедно с цветя в националната акватория; урната, която го е съдържала, сега е празна и се намира в Северното гробище в Стокхолм.

За своята скромност Индро Монтанели казва следното: " Ингрид Бергман е може би единственият човек в света, който не смята Ингрид Бергман за напълно успешна и окончателно пристигнала актриса. ".