Биография - Хроники от сюрреализма

Дино Будзати е роден на 16 октомври 1906 г. в Сан Пелегрино, близо до Белуно. Още от ранна възраст в него се проявяват интересите, темите и страстите на бъдещия писател, на които той остава верен през целия си живот: поезия, музика (учи цигулка и пиано, като не бива да се забравя, че в бъдеще ще напише и няколко оперни либрета), рисуване и планините, неговата истинска спътница.детство, на когото е посветен и първият му роман "Барнабо от планините".

Когато е само на четиринадесет години, той остава сирак на любимия си баща, който умира от рак на панкреаса. Това събитие толкова разстройва младия Бузати, че дълго време той живее с манията, че ще бъде поразен от същата болест. След редовното си обучение, в което се оказва добър и прилежен, но нищо повече, той отива в казармата в своя град, за да отбие военната си служба: шест месецана офицерско училище, три месеца като сержант и четири месеца като втори лейтенант.

Начинаещ писател, още от младежките си години той си води дневник, в който записва мнения и събития. всъщност желанието и мечтата му да се посвети професионално на всяка работа, свързана с писане, се оформя все повече в него. журналистиката например го привлича много и през юли 1928 г., още преди да завърши следването си по право, той постъпва на работа вСлед дипломирането си обаче започва да сътрудничи на седмичника "Il popolo di Lombardia" и скоро след това публикува споменатата по-горе "Barnabo delle montagne", която има добър успех. същата съдба, за съжаление, не сполетява втората му разказваческа творба "Il segreto del Bosco Vecchio", която е посрещната със значително безразличие.

През януари 1939 г. той предава ръкописа на своя шедьовър, най-обичаната и най-известната си книга - "Пустинята на татарите", която ще се превърне в емблема на литературата на XX в. Романът разказва за младия войник Джовани Дрого, който започва кариерата си в крепостта Бастиани, изолирана на ръба на въображаемо царство в неопределено време. акоПървоначално за Дрого тази крепост е затворено, негостоприемно място, което не му предлага никакво бъдеще, но с течение на времето той свиква с нея, докато вече не иска (и не може) да я напусне, както заради загубата на връзка с останалия свят, така и заради постоянната надежда, че един ден татарите от пустинята ще нападнат крепостта.алегорията, която е развита там, въпреки че достоверността на ситуациите и внимателното описание на героите, които се превръщат почти в типове, никога не са изоставени.

Животът на Дрого символизира човешкия живот, който е подложен на натиск от времето и самотата в един свят, представен от крепостта, изграден от абсурдни закони и напразни надежди. Друг момент, подчертан от Будзати, е как хората продължават да се самозалъгват: Дрого непрекъснато си повтаря, че "важното е все още да се започне", и продължава да възлага надежди, въпреки чеС този роман Будзати сякаш ни казва, че е по-добре човек да желае малко, да умее да се задоволява, защото светът, играта на живота, отстъпва малко и е готов да разочарова и най-безразсъдните или благородни амбиции.

Първият читател, който получава ръкописа, е неговият приятел Артуро Брамбила, който след ентусиазирано четене го предава на Лео Лонганези, който подготвя нов сборник за Rizzoli, наречен "Sofà delle Muse". По препоръка на Индро Монтанели последният се съгласява да го публикува; в едно писмо обаче Лонганези моли автора да промени първоначалното заглавие на "Крепостта", за даизбягва всякакви намеци за предстоящата война. след това Будзати се качва в Неапол на кораба "Коломбо" и заминава за Адис Абеба като репортер и фоторепортер, специален кореспондент на "Кориере дела сера". годината е 1939 и Втората световна война е съвсем близо. на следващата година всъщност той заминава от същото пристанище като военен кореспондент на крайцера "Фиуме". участва катосвидетел на битките при Капо Теулада и Капо Матапан и на втората битка при Сирт, изпращайки статиите си до вестника. Именно неговата "Хроника на паметните часове" се появява на първа страница на "Corriere della Sera" на 25 април 1945 г., Деня на освобождението.

През 1949 г. е публикуван сборникът с разкази "Страх в Ла Скала", а през юни същата година е изпратен от "Corriere della Sera" да проследи Джиро д'Италия. През 1950 г. издателството Neri Pozza от Виченца отпечатва първото издание на 88-те части на "In quel preciso momento", сборник с бележки, разкази и отклонения, а четири години по-късно излиза сборникът с разкази "Il crollo dellaBaliverna", с която печели ex aequo с Кардарели наградата Premio Napoli.

През януари 1957 г. временно замества Леонардо Боргезе като художествен критик на "Кориере". работи и за "Доменика дел Кориере", като се занимава главно със заглавията и надписите. съставя няколко стихотворения, които ще станат част от поемата "Капитан Пик". през 1958 г. излиза "Рисувани истории", представена по повод личната изложба на писателя, открита на 21ноември в галерия Re Magi в Милано.

На 8 юни 1961 г. умира майка му и две години по-късно той написва вътрешната хроника на това погребение в елзевира "I due autisti" (Двамата шофьори). Следват години на пътувания като кореспондент на вестници. 8 декември 1966 г. се жени за Алмерина Антониази - жената, която, макар и отдалече и в измислена перспектива, го вдъхновява да напише мъчителната "Un amore" (Една любовна история).

През 1970 г. получава наградата за журналистика "Марио Масаи" за статиите, публикувани в "Corriere della Sera" през лятото на 1969 г., в които се коментира спускането на човека до Луната. На 27 февруари 1971 г. в Триест е представена едноактната и три четвърти опера на Марио Буганели "Fontana", базирана на разказа "Non aspettavamo altro".

Издателство "Гарзанти" публикува с добавени надписи бившите картини, нарисувани от Будзати, "I miracoli di Val Morel", а "Мондадори" публикува сборника с разкази и есета "Le notti difficili".

Междувременно продължава да се занимава и с живопис и илюстрация - една подземна страст, която никога не изоставя. Въпреки аматьорския си подход, картините му все пак са оценени от почитателите и му са посветени няколко изложби.

Вместо това през 1971 г. започва да усеща симптомите на болестта (тумор на панкреаса, също като баща му), която довежда до смъртта му.

През октомври той прави изложба в Galleria Castello в Тренто, а през ноември - в Galleria Lo Spazio в Рим. Представен е сборникът "Buzzati, pittore", съдържащ оценки на критици, писатели и журналисти, Garzanti публикува "I miracoli di Val Morel", а Mondadori публикува последния му сборник с разкази и елзевири.

Поредица от срещи с Ив Панафие през лятото и записите на тези разговори са в основата на книгата-интервю "Dino Buzzati: un autoritratto" ("Дино Будзати: автопортрет"), която ще бъде публикувана през 1973 г. от Mondadori.

На 8 декември Будзати постъпва в клиника и умира на 28 януари 1972 г.