Биография - Квантова механика

Роден във Виена на 12 август 1887 г., единствено дете на заможни родители, бъдещият велик физик имал детство, лишено от травми, живял в среда, богата на обич и интелектуални стимули. Баща му, макар да се занимавал с управление на малка индустрия, бил сериозен ботаник, с няколко научни труда. Благодарение на тези интереси той редовно общувал ссина си по всяка тема, стимулирайки в немалка степен неговата интелигентност.

През 1898 г. Шрьодингер постъпва в Академичната гимназия във Виена, където получава солидно образование, включващо освен изучаване на езици и велики класици на литературата (любов, която той никога не пропуска да задоволи), и интензивно изучаване на философия. Разбира се, науките също не са пренебрегнати и именно при контакта с тях бъдещият учен се чувства запален отгорещо желание за знание и прозрение.

След като завършва гимназиалното си образование през 1906 г., той се записва да учи физика във Виенския университет, който завършва напълно в съответствие с учебната програма само четири години по-късно. Като асистент по експериментална физика в института на професор Екснер, който е бил и негов учител, той скоро разбира, че повече го привлича теоретичната физика. Освен това именно в института на Екснертой разработва работата си, за да получи право да преподава в университет (съответната титла "Privatdozent" му е присъдена в началото на 1914 г.). Тази титла не води до постоянна длъжност, но отваря вратата към академичната кариера, към която Шрьодингер вече се е насочил.

1914 г. обаче е годината на края на мира за Австро-Унгария. При избухването на Първата световна война Шрьодингер, офицер от крепостната артилерия, е мобилизиран и впоследствие прехвърлен с частта си на италианския фронт. Остава там до пролетта на 1917 г., когато е повикан обратно във Виена в метеорологичната служба със задачата да инструктира персоналаОсвен това той успява да възобнови научната си работа в университета, на която се посвещава с нестихваща енергия през бурните години на австрийското поражение и последвалата политическа нестабилност и икономическа разруха (която силно засяга и собственото му семейство).

През 1920 г., след реорганизацията на Виенския институт по физика, му е предложено да заеме длъжността доцент. Заплатата обаче е по-малка от минималната, още повече че Шрьодингер възнамерява да се ожени, затова предпочита да приеме асистентска длъжност в Германия, в Йена. Скоро след това той най-накрая успява да се ожени за партньорката си Анемари Бертел. В Йена обаче оставамного малко, защото още през октомври същата година той става доцент в Щутгарт, а няколко месеца по-късно - редовен професор в Бреслау.

За него обаче ситуацията все още не е стабилна, най-вече поради състоянието на бившата империя, подкопана от много сериозна икономическа криза. За щастие го вика Цюрихският университет, където най-накрая се установява и придобива спокойствието, необходимо за работата му. Това са годините (особено тези между 1925 и 1926 г.), които го карат да основетеорията на вълновата механика, откритие, което го утвърждава на международно ниво; благодарение на този огромен престиж той е поканен да наследи Планк на Берлинската катедра, по онова време най-престижната в теоретичните дисциплини. Неговият фундаментален принос към квантовата механика е уравнението, което носи неговото име, свързано сдинамика на квантовите системи, въведена за обяснение на структурата на водородния атом и по-късно разширена до всички други системи.

Престоят му в берлинската научна "среда" обаче е предопределен да приключи преждевременно поради идването на власт на нацистите и последвалото влошаване на университетската среда в Германия.

Въпреки че е "ариец" и по този начин е защитен от евентуално отмъщение, Шрьодингер напуска спонтанно професорското си място в Берлин в средата на 1933 г.

Напускайки Берлин, той си намира квартира в Оксфорд и няколко дни по-късно го застига новината за присъждането на Нобелова награда. Влиянието от гледна точка на престижа е изключително и новината увеличава шансовете му за интеграция в английската научна общност. Въпреки това, също така и поради никога неразрешената ситуация на несигурност, която винаги е усещал надвиснала над него, тойЖелае за себе си и за семейството си евентуално завръщане в Австрия - събитие, което се случва през 1936 г., когато е назначен за професор в университета в Грац и същевременно за почетен професор във Виенския университет.

За съжаление, историята отново застава на пътя на избора на учения. На 10 април 1938 г. Австрия гласува за съюз с Германия и официално става нацистка. Четири месеца и половина по-късно Шрьодингер е уволнен на основание "политическа неблагонадеждност". Той отново е принуден да напусне родината си.

Отново бежанец, той пристига в Рим и се свързва с Еймън де Валера, министър-председател на Ирландия, който планира да основе Институт за напреднали изследвания в Дъблин. След като получава уверение, че ще бъде назначен за професор там, Шрьодингер прекарва академичната 1938-39 г. в Белгия като "гостуващ" професор, докато чака поканата си за Дъблин.Университета в Гент, където, наред с други неща, го застига избухването на Втората световна война. След това решава да замине за Ирландия, което успява да направи благодарение на специално разрешение, което му позволява да премине през Англия с 24-часова транзитна виза.

В Дъблин Шрьодингер остава почти седемнадесет години, като заема длъжността "старши професор" в Дъблинския институт за напреднали изследвания от 1940 г. Тук ученият създава процъфтяваща школа по теоретична физика.

Въпреки това надеждата за завръщане в родната му Виена никога не го е напускала и наистина още през 1946 г. австрийското правителство го кани да заеме отново професорското място в Грац като формално условие за последващото му преместване във Виена. Но Шрьодингер се колебае дали да се върне в една несамостоятелна Австрия, частично окупирана от руснаците, и предпочита да изчака сключването на мирния договор(подписан обаче едва през май 1955 г.).

Няколко седмици по-късно той е назначен за извънреден професор във Виенския университет. След като до края на годината прекратява ангажиментите си към Дъблинския институт, през пролетта на следващата година той най-накрая може да се премести във Виена и да упражнява професорската си дейност в страната, в която винаги е искал да живее. През 1958 г. той напуска активната си служба и става почетен професор, макар и опитан отмного лошо здравословно състояние. На 4 януари 1961 г., на 73-годишна възраст, Шрьодингер умира в апартамента си във Виена, придружен от признаци на дълбок траур от цялата научна общност.

И накрая, Шрьодингер трябва да бъде запомнен с решаването на редица биологични проблеми. Неговите лекции, които дават началото на мисловното течение, известно днес като молекулярна биология, са събрани в сборник, озаглавен "Какво е животът", публикуван през 1944 г., в който той излага ясни и убедителни хипотези за молекулярната структура на гените.