Биография - Романтична, но не сантиментална

Хайнрих Хайне е роден на 13 декември 1797 г. в Дюселдорф в уважавано семейство на еврейски търговци и банкери. Баща му е търговец на платове, който поддържа тесни контакти с английските фабрики, а майка му е от прочута холандска фамилия. Първите си културни наченки получава от майка си Бети, която през 1807 г. го записва в католическата гимназия в Дюселдорф, ръководена от отците йезуити,Училището е мъчение за него, а освен това предметите се преподават не само на немски, но и на френски, което го смущава още повече, тъй като не познава езиците и тяхното изучаване (но възходите и паденията на френското господство в града му събуждат у него ранни франкофилски наклонности и дълбока неприязън към французите).за Прусия).

През 1816 г. се появява първата му любов: русата дъщеря на председателя на Апелативния съд в Дюселдорф, с която се запознава в литературната академия в края на годината.

След като завършва гимназията, Хайнрих дълго време не е решен да избере университетски факултет. Тогава баща му го изпраща във Франкфурт, за да се обучава при банкера Риндскопф, преди да се премести в Хамбург заедно с брат си Саломон (което се случва през 17 г.).

Една от причините, поради които младият Хайнрих се премества и приема предложението на чичо си, е увереността, че по този начин ще види Амалия, своята братовчедка, която по-късно ще се превърне в неговата лаура, божественото вдъхновение за най-добрите му стихотворения. За съжаление обаче милото момиче не иска да знае, както и другата му братовчедка, Тереза. Също през 1817 г. Хайне публикува първите си стихотворения заСписание Hamburgs Watcher.

Чичо му Саломон му отваря магазин за дрехи и банкова агенция, за да му осигури прилично жилище. Но Хайне имал предвид само Амалия и фалитът не закъснял. Затова не след дълго се връща в Дюселдорф. На 11 декември 1819 г. се записва в Юридическия факултет на университета в Бон. Там успява да създаде близки приятелства, които продължават цял живот, а също такавъзможността да посещава лекциите по литература на А. В. Шлегел. По предложение на този велик майстор той написва първото си критическо есе, озаглавено "Die Romantik".

На следващата година напуска университета в Бон и се записва в университета в Гьотинген. на следващата година напуска Гьотинген и се записва в Берлин. там следва философските курсове на Хегел и се превръща в "любимия поет" на германската интелигенция. 1821 г. е двойна година за Хайне: от една страна, умира любимият му Наполеон Бонапарт, когото възхвалява в "Buch Legrand", но от друга страна, най-накрая успява даМеждувременно в литературно отношение четенето на Шекспир го тласка към театъра. Написва две трагедии и по същото време излиза сборник с 66 кратки песни.

През 1824 г. напуска Берлин и заминава за Гьотинген, където завършва изпитите си и подготвя дисертация по право (дипломира се през 25 г. с отличен успех). Това е и годината на преминаването му от юдаизъм към протестантство. Получил петдесет златни луи от чичо си, той прекарва ваканция в Нордерни - престой, който ще продиктува цикъла му стихотворения "Nordsee", койтоПрез октомври 1827 г. постига най-големия си литературен успех с издаването на "Buch der Lieder" (прочутата "Книга на песните"). През 1828 г. е в Италия.

Неговите сатирични текстове и особено привързаността му към сансимонизма до такава степен разтревожили "великата пруска казарма", че Хайне през 1831 г. избрал доброволно изгнание във Франция. В Париж той бил приет с възхищение и скоро станал редовен посетител на столичните литературни салони, където посещавал общността на имигриралите тук германци, като Хумболт , Ласал и Вагнер; но също такаФренски интелектуалци като Балзак, Юго и Жорж Санд.

През 1834 г. посещава Нормандия, през октомври се запознава с Матилда Мират и се жени за нея през 1841 г. Междувременно публикува няколко критически есета и няколко стихосбирки. През следващите години пътува много, но вдъхновението му липсва. От време на време посещава и болния си чичо Саломон в Германия.

На 22 февруари 1848 г. в Париж избухва революцията и поетът се оказва лично въвлечен в многобройните битки, които се водят по улиците. За съжаление малко след тези събития започват остри болки в гръбначния стълб, които поставят началото на изпитанието, което ще го доведе до парализа и смърт в рамките на осем години. Всъщност това е мускулна атрофияТова не му попречва да публикува "Romancero" през 1951 г. (в която описва мъчителните страдания от болестта) и да събере статиите за политиката, изкуството и живота, написани в Париж през 1954 г., в том (по-късно озаглавен "Lutetia").

През лятото на 1855 г. духът и тялото му получават ценна утеха от младата германка Елизе Криениц (наричана с обич Муше), на която той ще адресира последните си стихове. На 17 февруари 1856 г. сърцето му спира да бие.

Несъмнено голям и интензивен поет, критическата сполука, която творчеството на Хайне среща след смъртта му, е колеблива. Докато за едни той е най-великият немски поет от преходния период между романтизма и реализма, за други (и вижте големите умерено-буржоазни критици като Карл Краус или Бенедето Кроче) оценката е отрицателна. Ницше, от друга страна, го признава за предшественик,докато Брехт оценява прогресивните му идеи. неговата "Книга на песните" обаче притежава изключителна лекота и формална гладкост и е едно от най-четените и превеждани произведения на немската продукция. но най-оригиналният белег на стиховете на Хайне се крие в ироничното използване на романтичния материал, в напрежението към поезията и същевременно в противоположното движение, насочено към отричане на всякакъв сантиментализъм, всъзнанието, че новото време изисква преди всичко ясна и реалистична рационалност.