Биография - Непорочно престъпление

• Записи на Мадона

Луиза Вероника Чиконе е родена на 16 август 1958 г. в Детройт, Мичиган. Родителите ѝ, от италиански произход, създават голямо семейство: певицата има четирима братя и три сестри. Баща ѝ работи като работник в завод на Chrysler, а майка ѝ за съжаление умира, когато Луиза Вероника е само на шест години.

Интересува се от танци от ранна възраст и веднага избира този път, въпреки че баща ѝ настоява да учи музикален инструмент (нещо, което по-късно налага на всичките си деца). Бъдещата планетарна попзвезда посещава първите си уроци по танци с твърдото намерение (както самата тя признава) да стане звезда. За образованието ѝ баща ѝ разчита на няколко училищакатолицизма, на което може би се дължи последвалото желание за бунт, засвидетелствано още при избора на псевдонима Мадона.

В края на 70-те години Вероника Луиз се премества в Ню Йорк, за да работи в танцовата компания на Алвин Ейли, към която успява да се присъедини след поредица от прослушвания.

Междувременно тя не се отказва да допълва доходите си, като работи като продавачка във верига за бързо хранене, където среща Дан Гилрой, бъдещия си партньор за кратко, който не само я учи да свири на китара и барабани, но и започва истинско артистично партньорство с него (двамата ще напишат няколко песни заедно), но и снима няколко филма от категория "Б", за да свърже двата края.(като ужасяващия "A Certain Sacrifice") и позира гола за мъжки списания.

След това работи по някои диско песни с приятеля си от колежа Стивън Брей. Някои от тези песни са програмирани в известния клуб моден Успехът на първото парче е ласкателен и скоро след това екипът е готов да създаде още едно заглавие - "Burning Up/Physical Attraction", което се утвърждава в денс средите с голям успех, благодарение и на договор със Sire Records.

През юни 1983 г. диджей Джон "Jellybean" Бенитес, новият партньор на певицата, написва за нея "Holiday" - запомняща се мелодия, която заедно с "Borderline" и "Lucky Star" налага името на Мадона в звездните денс класации. Всички тези песни са събрани в едноименния дебютен албум "Madonna", издаден през 1983 г.

Веднага след това се появява "Like a virgin", песента, която я изстрелва на международната сцена като еротичен и лайфстайл феномен, благодарение на имидж, в който се заиграва с лесна и кокетна чувственост, открито вулгарна и следователно много въздействаща. В позите си, подобни на тези на Лолита, в опита си да бъде жизнерадостна и завладяваща, тя често постига обезкуражаващи резултати, дори ако, изглежда, многонесъмнено оценен от никога твърде обезверените маси. безспорно неговият нов, донякъде монотонен, гладък и запомнящ се трансгресивен поп е в много добра хармония с "културния" фон на 80-те години на ХХ век, превръщайки се в негов върховен символ.

Следващата операция е вместо това да я представят за "новата Мерилин", благодарение и на ударното излъчване на видеоклип, в който певицата се появява като покойната и никога незабравена дива. песента е многозначително и провокативно озаглавена "Material girl". резултатът от тази хитра маркетингова кампания е, че всеки запис на Мадона започва да продава милионикопия по целия свят, в резултат на тези нови глобализирани и глобализиращи се явления, които Мадона започна да представя толкова добре.

Осигурявайки най-доброто стъпало към популярността, идва главната роля в скромния филм "Отчаяно търся Сюзън". И тук четките на лековато съчувствие, с които певицата е намазана, се оказват доста фалшиви и изкуствени в сравнение с твърдия и решителен фон на характера ѝ.

От този момент нататък желанието ѝ постоянно да променя външния си вид и образа си я завладява, като от русото, закръглено момиче се превръща в андрогинната изпълнителка на новото световно турне. Публиката е объркана и никога не знае какво да очаква от новите изяви на звездата. coup de teatre е публикуването през тези години на автобиографията ѝ, както можеше да се очаква, обилно осеяна със сексуални препратки и очевидни "прегрешения". За пореден път Мадона не успява да избегне настъпването на воайорския ускорител, излагайки всичко на показ, включително и панталоните си, но ефектът е приятен и някои упорито я приемат за секссимвол, докато на пръв поглед тя е "сексуално зависима".За да бъдем справедливи обаче, трябва да се има предвид, че персонажът на Мадона въплъщава точни сигнали на нашето време.

В това отношение Жан Бодрияр посвещава задълбочени анализи на певеца в своята "Съвършена престъпност" ( Издателство Cortina ).

Бодрияр пише:

Мадона се бори "отчаяно" в една вселена без отговори, тази на сексуалното безразличие. Оттук и неотложността на хиперсексуалния секс, чиито признаци се изострят именно от факта, че тя вече не се обръща към никого. Ето защо тя е осъдена да въплъщава последователно или едновременно всички роли, всички версии на секса (а не перверзии): за нея вече нямаСексуална другост, нещо, което вкарва секса в играта отвъд сексуалното различие и не само го пародира докрай, но и винаги отвътре. Всъщност той се бори срещу собствения си секс, бори се срещу собственото си тяло. В отсъствието на някой друг, който да го освободи от самия него, той е принуден да се домогва до сексуални услуги без прекъсване, да произвежда арсенал от аксесоари, ввсъщност е садистичен атрибут, от който той се опитва да се освободи.

Тялото е тормозено от секса, а сексът - от знаците. Казват, че на Мадона не ѝ липсва нищо (това може да се каже за жените като цяло). Но има различни начини да не ѝ липсва нищо. На нея не ѝ липсва нищо благодарение на артефактите и технологиите, с които се обгражда, като на жена, която произвежда и възпроизвежда себе си и желанието си, циклично или в затворен кръг.именно на онова нищо (формата на другия?), което би я съблякло и освободило от цялата тази маскировка. Мадона отчаяно търси тяло, което може да мами, голо тяло, чийто вид е параванът. Тя би искала да бъде гола, но никога не успява.

Тя е вечно в атрибути, ако не от кожа или метал, то от неприличното желание да бъде гола, от изкуствения маниер на излагане. Изведнъж задръжките са пълни, а за зрителя фригидността е радикална. Така Мадона се оказва парадоксално въплъщение на неистовата фригидност на нашата епоха. Тя може да играе всички роли. Но може да го прави, защото притежава солидна идентичност,Със сигурност, защото не я притежава, но главното е да може да използва, както тя прави, това фантастично отсъствие на идентичност. [ Страници 131-132 ]

Но критиците не могат да му помогнат, той буквално избухва в класациите: всички хитове от периода са взети от албума "True Blue" (1986 г.), като варират от "Papa don't preach" (посветена на темата за абортите) до "Live to tell" (песен за насилието над деца), от "Open your heart" до испанската песен "La isla bonita". критиците разкриват, че албумът е стъпка назад от "Like a virgin", но текстовете показват съзряването на образа на Мадона - от пънкарка до противоречива дива "(Клаудио Фабрети).

Мадона е снимана от Хърб Ритс: снимката е използвана за обложката на албума "True Blue".

Междувременно се запознава с актьора Шон Пен, с когото има ослепителна, но бурна любовна връзка. с него снима филма "Шанхайска изненада", който е провал (един от малкото в кариерата на Мадона). през 1988 г. дебютира и на Бродуей в пиесата на Дейвид Мамет "Speed The Plow". трудната връзка с Шон Пен обаче е краткотрайна: двамата скоро се разделят и певицата се връща в студиото за"Like a prayer" - албум, който ще бъде запомнен повече с полемиката, предизвикана от видеоклипа на едноименния сингъл (осъден за "очерняне на религията" от някои фундаменталистки католически асоциации), отколкото с реалното качество на песните.

Но дори посредствени песни като "Express Yourself", "Cherish" и "Keep it Together" успяват да влязат в Топ 10. Мадона се хвърля във фараонски концерти, винаги пълни, винаги разпродадени, в които демонстрира необичайна енергия и атлетични качества.

Задкулисната обиколка е и възможност да се заснеме още един уж "трансгресивен" филм, озаглавен, за да няма грешно тълкуване, "В леглото с Мадона". Вече може да се каже, че тя се е превърнала в професионалист на трансгресивното, в машина, която произвежда холограмни мечти за евтини бягства.

Но самата Мадона е преди всичко страхотен и интелигентен мениджър, с чудесен бизнес нюх, така че ето че през 1992 г. тя подписва договор за 60 млн. долара с Time Warner, за да създаде свой собствен лейбъл - Maverick. С неговия лейбъл по-късно тя издава изпълнители като Alanis Morissette, Prodigy или Muse.

Не бива да се пренебрегва и участието ѝ като актриса във филми от различни жанрове. появява се в "Сенки и мъгла" на Уди Алън, в "Дик Трейси" срещу Уорън Бийти и в трогателния "Момичета за победа" на Пени Маршал (1992 г., с Том Ханкс и Джина Дейвис). основава дори собствена дистрибуторска компания - Siren Films. героинята ѝ обаче все по-често е в центъра на скандали иПример за това е новият сингъл "Justify my love" (смущаваща песен, написана от Лени Кравиц) с откровено еротичен видеоклип. Публикуването на "Sex", фотокнига, в която певицата е увековечена гола в садо-мазохистични и лесбийски пози и в провокативни пози, граничещи с порнография, също предизвика вълнение.

Мнозина заподозряха, че тази суета и желанието да накара хората да говорят за нея е комерсиална операция. По стечение на обстоятелствата скоро след това излезе "оригиналният" албум със заглавие "Erotica" (1992 г.). Оттогава Мадона винаги е била на гребена на вълната, като сега се появява във филми като "Евита" (номинация за "Оскар" като главна женска роля, но само за изпълнението сина "Трябва да ме обичаш"), сега като певица, която постоянно заема челни позиции в класациите, или благодарение на многобройните флиртове, които периодично ѝ се приписват (при един от тях тя ражда и две деца - Лурдес и Роко). Способността ѝ да се обновява е забележителна и може би в това отношение никой изпълнител не може да се конкурира с нея.

Музиката му е значително подобрена и благодарение на сътрудничеството на звукови магьосници като Уилям Орбит, Крейг Армстронг и Патрик Леонард, които придават на звуците му модерен привкус.

През последните години Мадона сякаш е постигнала вътрешно равновесие, за което свидетелства бракът ѝ с шотландския режисьор Гай Ричи (с пищна церемония в замъка Скибо, Шотландия). Актьорската ѝ кариера, между върховете и спадовете, продължава с "Знаеш ли какво е новото" (1998 г., The next best thing), заедно с Рупърт Еверет.

Рок критикът Пиеро Скаруфи обобщава феномена Мадона по следния начин:

Тя е един от последните велики изпълнители, при които изкуството и животът се сливат и размиват. Саркастичната и нихилистична острота на нейния ритъм енд блус, макар и съчетан с технологични аранжименти и милиардерски продукции, отразява непринуденото и аморално отношение на голяма част от изгорелите младежи от интелектуалните гета, които са толкова лесни за уличния живот, колкото и за блясъка на успеха.

Неговият - продължава Scaruffi - е драматична личност, която е цинична и дистанцирана според новите младежки нрави, силна на фона на сексуална разпуснатост и преждевременна независимост. роден на кръстопътя на пънк-цивилизацията и диско-цивилизацията и свидетел на революцията в тийнейджърския костюм, митът за Мадона не е нищо повече от актуализация на фигурата на романтичната и фаталистична героиня .

Записи на Мадона

• Мадона (1983)
• Като девица (1984)
• Истинско синьо (1986)
• Като молитва (1989)
• Еротика (1992)
• Приказки за лека нощ (1994)
• Лъч светлина (1998)
• Музика (2000)
• Американски живот (2003)
• Изповеди на дансинга (2005)
• Hard Candy (2008)
• MDNA (2012)
• Бунтарско сърце (2015)