Биография - Принципи за принципи

Николо Макиавели, италиански писател, историк, държавник и философ, е несъмнено една от най-важните фигури в историята на литературата. Неговата мисъл е оставила незаличима следа в областта на изследването на политическата и правната организация, по-специално благодарение на оригиналната за времето си разработка на политическата мисъл, която го довежда дозрее ясно практическо разделение на политиката от морала.

Роден във флоренция през 1469 г. в древно, но разпаднало се семейство, още от юношеските си години той е запознат с латинската класика. започва кариерата си в управлението на флорентинската република при падането на Джироламо Савонарола. избран е за гонфалониер на Пиер Содерини и първо става секретар на втората канцелария, а по-късно секретар на Съвета на десетте. изпълнява деликатни мисииДипломатически задължения в двора на Франция (1504 г., 1510-11 г.), Светия престол (1506 г.) и в императорския двор на Германия (1507-1508 г.), които му помагат не малко в развитието на мисловната му система; освен това поддържа официални връзки между централните правителствени органи и посланици и военни, ангажирани в чужди дворове или на флорентинска територия.

Както отбелязва големият литературен историк от XIX в. Франческо де Санктис, Макиавели със своята политическа наука теоретизира еманципацията на човека от влиянието на свръхестествени и фантастични елементи, създадени от властимащите, не само защото концепцията за висшето провидение (или Фортуна), което управлява човешките дела, е фланкирана от концепцията за човека като творец на историята (благодарение насилата на неговия дух и интелект), но най-вече защото концепцията за подчинение на "аукторитатите", които предразполагат и нареждат всичко (и, разбира се, създават закони), се заменя с подход, който отчита наблюдението на действителността в нейната "осъществена истина", както я определя писателят. Затова, слизайки на терена на практиката, той предлагаче на мястото на така наречения "морал", набор от абстрактни правила, които често се пренебрегват от хората, трябва да се заменят с правилата на ежедневната политическа практика, които нямат нищо общо с морала, още по-малко с религиозния морал. И трябва да се има предвид, че когато Макиавели пише, моралът се отъждествява почти изключително с нравственосттарелигиозни, тъй като идеята за светски морал все още е далеч от появата си.

От друга страна, що се отнася до институционалната рефлексия, Макиавели прави още една крачка напред по отношение на логиката на своето време, благодарение на факта, че заменя концепцията за ленното владение с модерната и по-широка концепция за държавата, която, както той подчертава няколко пъти в своите трудове, трябва да бъде строго отделена от религиозната власт. Всъщност една държава, достойна за това име и готова да действаВ съответствие с новата логика, зададена от флорентинеца, тя не може да подчинява действията си на правила, наложени от власт, която се спуска над нея "отгоре", така да се каже. Съвсем смело Макиавели стига дотам, че казва, макар и по един все още незрял и зачатъчен начин, че именно Църквата трябва да бъде подчинена на държавата

Важно е да се подчертае, че разсъжденията на Макиавели винаги черпят своя "хумус" и смисъл на съществуването си от реалистичния анализ на фактите, така както те се представят пред безпристрастния и непредубеден поглед. с други думи, казано по-грубо, от всекидневния опит. тази фактическа реалност и тази всекидневност влияят на принца толкова, колкото и научен, следователно както от частна гледна точка, "като човек", така и от по-обща политическа гледна точка, "като владетел". Това означава, че в реалността има двойно движение - това на всекидневния, битовия и на политическия факт, което със сигурност е по-сложно и по-трудно за разбиране.

Във всеки случай именно дипломатическите му мисии в Италия му дават възможност да се запознае с някои от князете и да наблюдава отблизо различията в управлението и политическата им насоченост; по-специално той се запознава и работи за Чезаре Борджия и по този повод проявява интерес към политическата проницателност и железния юмрук, демонстрирани от тиранина (който енеотдавна е създал лично владение с център Урбино).

Именно от това той по-късно в повечето си съчинения прави много реалистични политически анализи на ситуацията по негово време, сравнявайки я с примери от историята (особено от римската).

Така например в най-известното си произведение "Князът" (написано през 1513-14 г., но публикувано в печата едва през 1532 г.) той анализира различните видове княжества и армии, като се опитва да очертае качествата, необходими на един княз, за да завладее и поддържа една държава и да получи уважителната подкрепа на своите поданици. Благодарение на ценния си опит той очертава фигурата наидеален владетел, способен да държи силна държава и успешно да се справя както с външни нападения, така и с въстанията на своите поданици, без да се ограничава твърде много от морални съображения, а само от реалистични политически оценки. Например, ако "действителната реалност на нещата" се представя като насилствена и доминирана от борба, принцът ще трябва да се наложи със сила.

Освен това убеждението е, че е по-добре да се страхуват от теб, отколкото да те обичат. Разбира се, в действителност би било желателно да се постигнат и двете, но като трябва да избира (тъй като е трудно да се съчетаят двете качества), за принца първото е много по-безопасно. Следователно според Макиавели принцът трябва да се интересува само от властта и да се чувства обвързан само с онези правила (начертаниот историята), които водят политическите действия към успех, преодолявайки непредвидимите и неизчислими препятствия, поставени от съдбата.

Писателят обаче е имал възможност да се изяви и като политик, за съжаление не с голям късмет. Още през 1500 г., когато е в двора на Чезаре Борджия, по време на военен лагер той разбира, че чуждестранните наемници са по-слаби от италианците. Тогава организира народно опълчение, с което да осигури патриотичната защита на общото благо на РепубликаФлоренция (той отговаря за организирането на военната отбрана на Флоренция от 1503 до 1506 г.). Тази милиция обаче се проваля в първата си акция през 1512 г. срещу испанската пехота в Прато и така съдбата на Републиката и кариерата на Макиавели е решена. След края на Флорентинската република Медичите си възвръщат властта над Флоренция с помощта на испанците и Светия престол иМакиавели е уволнен.

През 1513 г., след неуспешен заговор, той е несправедливо арестуван и измъчван. Малко след избирането на папа Лъв X (от фамилията Медичи), той най-накрая получава свободата си. След това се оттегля в Сант'Андреа, в своето имение. В това своеобразно изгнание той написва най-важните си произведения. След това, въпреки опитите си да спечели благоразположението на новите владетели, той не успява дада получи в новото правителство подобна позиция, както в миналото. Той умира на 21 юни 1527 г.

Сред другите произведения на великия мислител са новелата "Белфагор" и прочутата комедия "Мандрагола" - два шедьовъра, които карат човек да съжалява, че Макиавели никога не се е посветил на театъра.

И днес обаче, когато се говори за "макиавелизъм", се има предвид, не съвсем правилно, политическа тактика, която се стреми, без да зачита морала, да увеличи собствената си власт и богатство, откъдето идва и известният девиз (който Макиавели очевидно никога не е изричал): "Целта оправдава средствата".