Биография - Силата на поезията

• Библиография

Марина Ивановна Цветаева, великата и злощастна руска поетеса, е родена в Москва на 8 октомври 1892 г. в семейството на Иван Владимирович Цветаев (1847-1913, филолог и изкуствовед, създател и директор на музея "Румянцев", сега музей "Пушкин") и втората му съпруга Мария Мейн, талантлива пианистка, полякиня по майчина линия. Марина прекарва детството си заедно с по-малката си сестра Анастасия (наричана Ася) ина полубратята си Валерия и Андрей, деца от първия брак на баща му, в среда, богата на културни стимули. Едва шестгодишен започва да пише стихове.

Марина Цветаева

Първоначално Марина има гувернантка, след това е записана в гимназия, после, когато туберкулозата на майка ѝ принуждава семейството към чести и дълги пътувания в чужбина, тя посещава държавни училища в Швейцария и Германия (1903-1905) и накрая се връща в московската гимназия след 1906 г. Още като юноша Цветаева проявява властно самостоятелен и непокорен характер; към обучението сиПредпочитала е интензивните и страстни частни четения: Пушкин, Гьоте, Хайне, Хьолдерлин, Хауф, Дюма-баща, Ростан, Баскирчева и т.н. През 1909 г. се премества сама в Париж, за да посещава часовете по френска литература в Сорбоната. Първата ѝ книга, "Вечерен албум", публикувана през 1910 г., съдържа стихотворения, написани между петнадесет и седемнадесетгодишна възраст. Книжката е издадена на нейни разноски и в тиражограничен, той все пак е забелязан и рецензиран от някои от най-важните поети на онова време, като Гумильов, Брюсов и Волосин.

Волосин запознава Цветаева и с литературните среди, по-специално с тези, които гравитират около издателство "Мусагет". През 1911 г. поетесата посещава за първи път известната къща на Волосин в Коктебел. Буквално всеки известен руски писател през 1910-1913 г. отсяда поне веднъж в къщата на Волосин, един вид гостоприемен пансион. Но решаваща роляв живота ѝ е Сергей ефрон, литературен ученик, с когото Цветаева се запознава в коктебел" по време на първото си посещение. в кратка автобиографична бележка от 1939-40 г. тя пише: "През пролетта на 1911 г. в крим като гост на поета Макс Волосин се запознах с бъдещия си съпруг Сергей ефрон. ние сме на 17 и 18 г. Решавам, че никога повече няма да се разделя с него в живота си и да стана неговасъпруга", което скоро се случи, дори противно на съвета на баща й.

Скоро след това се появява втората ѝ стихосбирка "Вълшебен фенер", а през 1913 г. - "Из две книги". Междувременно на 5 септември 1912 г. се ражда първата ѝ дъщеря Ариадна (Аля). Стихотворенията, писани от 1913 до 1915 г., ще видят бял свят в сборника "Ювенилии", който остава непубликуван приживе на Цветаева. На следващата година, след пътуване до Санкт Петербург (съпругът ѝ междувременно епостъпила като доброволка в санитарен влак), тя укрепва приятелството си с Осип Манделщам, който обаче скоро се влюбва безумно в нея, следва я от Санкт Петербург до Александров, за да се отдалечи внезапно. Пролетта на 1916 г. става известна в литературата благодарение на Манделщам и стиховете на Цветаеваһттр://....

По време на Февруарската революция през 1917 г. Цветаева е в Москва и става свидетел на кървавата болшевишка революция през октомври. Втората ѝ дъщеря, Ирина, се ражда през април. Заради гражданската война тя се оказва разделена със съпруга си, който се присъединява към белите като офицер. Останала в Москва, тя не го вижда от 1917 до 1922 г. На двадесет и пет годишна възраст тя остава сама с две дъщери вМосква, обхваната от глад, ужасен както никога досега. Ужасно непрактична, тя не успява да запази работата, която партията "благосклонно" ѝ осигурява. През зимата на 1919-20 г. тя се оказва принудена да остави най-малката си дъщеря Ирина в сиропиталище и детето умира там през февруари от недохранване.Цветаева отново успява да се свърже със Сергей Ерфрон и се съгласява да се присъедини към него на Запад.

През май 1922 г. емигрира и пътува през Берлин за Прага. Литературният живот в Берлин по това време е много оживен (около седемдесет руски издателства), което дава широки възможности за работа. въпреки че сам избягва от Съветския съюз, най-известната му стихосбирка "Версия I" (1922) е публикувана в родината му; в първите години политиката на болшевиките в областта налитературата все още е достатъчно либерална, за да позволи на автори като Цветаева да бъдат публикувани и от двете страни на границата.

В Прага Цветаева живее щастливо с Ефрон от 1922 до 1925 г. През февруари 1923 г. се ражда третото ѝ дете, Мюр, но през есента тя заминава за Париж, където прекарва със семейството си следващите четиринадесет години. Година след година обаче различни фактори допринасят за голямата изолация на поетесата и водят до нейното маргинализиране.

Но Цветаева все още не е знаела най-лошото от това, което предстои да се случи: Ефрон всъщност е започнал да сътрудничи на ГПУ. Фактите, които вече са известни на всички, показват, че той е участвал в преследването и организирането на убийството на сина на Троцки - Андрей Седов и Игнатий Рейс, агент на CEKA. По този начин Ефрон се укрива в Републиканска Испания в разгара на гражданската война,Цветаева обяснява на властите и приятелите си, че никога не е знаела нищо за дейността на съпруга си и отказва да повярва, че съпругът ѝ може да е убиец.

Все повече изпадайки в мизерия, тя решава, под натиска и на децата си, които нямат търпение да видят отново родината си, да се върне в Русия. Но въпреки че някои стари приятели и колеги писатели идват да я посрещнат, например Крученич, тя бързо разбира, че в Русия няма място за нея и няма възможност за публикация.В очите на тогавашните руснаци тя е бивша емигрантка, предателка на партията, човек, който е живял на Запад: всичко това в обстановка, в която милиони хора са били унищожени, без да са извършили каквото и да било, камо ли предполагаеми "престъпления" като тези, които висят над разказа на Цветаева.може да се смята, че това е по-малката от двете злини.

През август 1939 г. обаче дъщеря ѝ е арестувана и депортирана в ГУЛАГ-а. Сестра ѝ е отведена още по-рано. Тогава Ефрон, "враг" на народа, но най-вече човек, който знае твърде много, е арестуван и разстрелян. Писателката търси помощ от литераторите. Когато се обръща към Фадеев, всесилния ръководител на Съюза на писателите, той казва на "другарката Цветаева", че нямаКогато през следващото лято започва германската инвазия, Цветаева е евакуирана в Елабуга, автономна република Татария, където преживява невъобразими моменти на отчаяние и безпътица: чувства се напълно изоставена. Съседите ѝ са единствените, които ѝ помагат да събере хранителни дажби.

След няколко дни тя заминава за съседния град цистопол, където живеят други литератори. там тя моли някои известни писатели като Федин и асеев да ѝ помогнат да си намери работа и да се премести в елабуга. след като не получава никаква помощ от тях, тя се връща в елабуга отчаяна. Мюр се оплаква от живота, който водят, иска нов костюм, но парите, с които разполагат, едва стигат заДва хляба. В неделя, 31 август 1941 г., останала сама вкъщи, Цветаева се качила на един стол, усукала въже около една греда и се обесила. Оставила бележка, която изчезнала в архивите на милицията. Никой не отишъл на погребението й, което се състояло три дни по-късно в градското гробище, а точното място, където е погребана, е неизвестно.

Библиография

• Писма до Ариадна Берг (1934-1939)
• Amica
• След Русия
• Наталия Гончарова. Живот и творчество
• Московски дневник (1917-19)
• Стихотворения
• Приказка за Сонека
• Лирична сатира
• Ариана
• Тайният гардероб - Моят Пушкин - Безсъние
• Пустини. Писма (1925-1941)
• Страната на душата. Писма (1909-1925)
• Поетът и времето
• Писмо до Амазонка