Биография - Много самоличности

Роден е на 24 януари 1776 г. в Кьонигсберг (Германия) в семейството на юриста Кристоф Лудвинг Хофман и Луиза Албертина Дьорфер. по-късно променя третото си име от Вилхелм на Амадеус в знак на почит към своя велик сънародник Волфганг Амадеус Моцарт. През 1778 г. родителите му се разделят и Хофман е поверен на майка си, която го отглежда в дома на Дьорфер.

Така младият Ернст на практика израства в семейството на чичо си по майчина линия Ото Дьорферр. Върху възпитанието на бъдещия писател обаче много по-голямо влияние оказва неговият прадядо Вьотори, стар магистрат, който насочва младежа към юридическа кариера. През 1792 г. той започва да учи право в университета в Кьонигсберг и същевременно развива страстта си към музиката, като изучавацигулка, пиано и композиция.

През 1795 г. се дипломира успешно и започва кариерата си на магистрат, но на следващата година ходът на живота му е разбит от смъртта на майка му, с която е бил особено близък. Освен това се разпада връзката му с "Кора" Хат, красивата ученичка по цигулка, с която се запознава, когато започва да дава уроци на много ранна възраст. Основната причина е враждебността на семейството му.на нея, която се страхува за собствената си почтеност.

Чичо му урежда преместването на Ернст в двореца в Глогау, Силезия. Тук той се запознава с различни творци и интелектуалци, сред които художникът Молинари, музикантът Хампе и писателят фон Фос. Острата му чувствителност към музиката става все по-изразена, а трескавото четене на Русо, Шекспир и Лорънс Стърн разпалва страстта му към литературата.

Обхванат от тези вътрешни сътресения, той прекъсва връзката си с Кора и се сгодява за братовчедка си Мина Дьорфер.

Обвинен, че е автор на някои карикатури на офицери от гарнизона, той е изпратен за наказание в полския град Плоцк. Междувременно сантименталното му безпокойство го кара да изостави Мина в полза на млада полска католичка Мария Текла Рорер. През 1803 г. той публикува първата си литературна творба "Писмо до един манастирски духовник".до свой приятел в столицата" в списание Der Freimutige.

През 1806 г. французите окупират Варшава. Хофман отказва да се закълне във вярност на нашествениците и е лишен от работата си. Въпреки това, вече съблазнен от изкуството, той опитва първите си стъпки като композитор и художник. Клиентите обаче избягват карикатурния реализъм на картините му, както и симфониите, ариите, сонатите и пиесите му (днес до голяма степен изгубени, с изключение на "Аврора", "Принцеса Бландин",Ундина и балетът "Арлекин"), ще имат повече късмет.

Поради това приема поста на капелмайстор в Бамберг, предложен му от граф Соден. Скоро обаче му се налага да се откаже от диригентската си дейност, като се посвещава единствено на композиране за театъра и публикуване на музикални статии и рецензии в тогавашните списания (известни са критичните му рецензии за творчеството на музиканти като Бетовен, Йохан Себастиан Бах и любимия му Моцарт).

В този контекст трябва да се отбележи как привързаността му към класическата цивилизация, представена в неговите очи "преди всичко" от Моцарт, му пречи да оцени огромния художествен, теоретичен и духовен размах на Бетховен в правилното му измерение, особено що се отнася до последната, ужасяваща фаза на бонския гений.

Междувременно Ернст Хофман пише много и усилено се опитва да направи и литературна кариера или поне да публикува творбите си. Първият положителен знак идва през 1809 г., когато едно списание публикува първия му разказ "Рицарят Глук".

Но преподавателската му дейност в областта на музиката също е пламенна, и то не само от професионална гледна точка. Именно докато дава уроци по пеене на Джулия Марк, избухва интензивна връзка, която води и до брак. Благодарение на тази връзка, наред с други неща, литературната дейност на писателя взема сериозен обрат, въпреки че след разгрома на Наполеон той е възстановен на поста си катомагистрат благодарение на намесата на Хипел.

Междувременно е публикуван четвъртият том с фантастични разкази и най-известният му роман "Дяволският еликсир" (както и първият от световноизвестните "Ноктюрни"), в който се появяват скъпи за Хофман теми като раздвояването на съзнанието, лудостта и телепатията.

Всъщност Хофман е запомнен най-вече с разказите си (които всъщност първоначално са били погрешно разбрани като "твърде екстравагантни и болезнени"), чиято оригиналност се състои в това, че внася фантастични, магически и свръхестествени елементи в описанието на нормалното ежедневие: в неговите разкази се редуват разум и лудост, демонични присъствия и скрупульозно пресъздаване на исторически епохи.

Не бива да се забравя също така, че Хофман е ключов автор за анализа и изследването на темата за "двойника", добре позната най-вече в по-късната литература - от Стивънсън до Достевски.

Други заглавия, които си струва да бъдат споменати, са "Преживявания и изповеди на сестра Моника", "Принцеса Брамбила", "Маестро Пулче", "Kreisleriana" (заглавие, което по-късно е използвано от Шуман за един от известните му "полиптихи" за пиано), "Пясъчният човек" и "Мис Скудери".

Жак Офенбах се вдъхновява от живота и творчеството на този герой, за да създаде прекрасната музикална творба "Хофманови разкази" (съдържаща мечтателната "Баркарола").

Ернст Теодор Амадеус Хофман умира в Берлин на 25 юни 1822 г., едва 46-годишен.