Биография - Нуждата от съвършенство

Считан от мнозина за наследник на Бетовен, дотолкова, че Първата му симфония е описана от Ханс фон Бюлов (1830-1894, немски диригент, пианист и композитор) като Десетата симфония на Лудвиг ван Бетовен, Йоханес Брамс е роден в Хамбург на 7 май 1833 г.

Вторият от три деца, семейството му е със скромен произход: баща му Йохан Якоб Брамс е народен музикант мултиинструменталист (флейта, рог, цигулка, контрабас) и благодарение на него малкият Йоханес се запознава с музиката. Майка му, шивачка по професия, се разделя с баща му през 1865 г.

Младият Брамс проявява преждевременен музикален талант. Започва да изучава пиано на седемгодишна възраст, като посещава и уроци по рог и виолончело. Сред учителите му са Ото Фридрих Вилибалд Косел и Юдард Марксен. Първият му публичен концерт е през 1843 г., когато е само на десет години. До тринадесетгодишна възраст свири, подобно на баща си, в клубове в Хамбург и, повече отнапред, дава уроци по пиано, като по този начин допринася за семейния бюджет.

На 20-годишна възраст предприема важно турне с цигуларя Едуард Ремени. През 1853 г. Брамс се запознава с няколко срещи, които се оказват много важни в живота му: среща се с великия цигулар Йозеф Йоахим, с когото започва дълго и ползотворно сътрудничество. Йоахим го запознава с Франц Лист: изглежда, че Брамс е заспал по време на изпълнение на Лист.Младият Брамс в дома на Шуман, чиято среща е трябвало да бъде основополагаща. Роберт Шуман веднага и безрезервно смята Брамс за истински гений, дотолкова, че го нарича (в основаното от него списание "Neue Zeitschrift für Musik") музикант на бъдещето. Йоханес Брамс от своя страна смята Шуман за свой единствен и истински учител, като остава предано близък с него до смъртта му. Брамс неникога няма да се ожени, но остава много близък с вдовицата си Клара Шуман в отношения на дълбоко приятелство, които той ограничава до страстта.

През следващите десет години Брамс се стреми да задълбочи композиторските си проблеми, като междувременно работи първо в Детмолд, а след това в Хамбург като хоров диригент. Концертната дейност на Брамс продължава около двадесет години (често заедно с Йоахим) успоредно с работата му като композитор и диригент. Голямата му страст са пътуванията, които му позволяват дадълги, релаксиращи разходки сред природата, които са плодотворна възможност да се концентрираме върху разработването на нови мелодии.

През 1862 г. се установява във Виена, която от следващата година става негов главен град на пребиваване. Във Виена той е високо ценен: създава си приятели (включително критика Едуард Ханслик) и решава да се установи там за постоянно от 1878 г. Именно тук се осъществява единствената му среща с Вагнер. През 1870 г. се запознава с Ханс фон Бюлов, велик диригент, който ще стане негов близък приятел, както и дълбокоценител.

Заради нуждата си от съвършенство Брамс не бърза да пише, публикува и изпълнява основните си творби. Първата му симфония е изпълнена едва през 1876 г., когато маестрото е вече на 43 години.

През последните двадесет години от живота си Брамс се посвещава на композицията: това са годините на основните му произведения за оркестър (трите симфонии, Концертът за цигулка, Концертът за пиано № 2 и богатият каталог от шедьоври на камерната музика).

Както и баща му, Йоханес Брамс умира от рак - на 3 април 1897 г. Няколко месеца по-късно умира и приятелката му в живота Клара Шуман. Тялото му е погребано във Виенското гробище, в района на музикантите.