Биография - Загадката на театъра

Луиджи Пирандело е роден на 28 юни 1867 г. в Джирдженти (днешен Агридженто) в семейството на Стефано и Катерина Ричи-Грамито, които са либерално настроени и антибурбонски настроени (баща му участва в Експедицията на хилядата). Завършва класическото си образование в Палермо, след което се премества в Рим и Бон, където завършва романска филология.

През 1889 г. вече публикува стихосбирката "Mal giocondo", а през 91 г. - книгата с лирика "Pasqua di Gea". През 1894 г. се жени за Мария Антониета Портулано в Гиргенти, от която има три деца; в тези години писателската му дейност става интензивна: публикува "Amori senza amore" (романи), превежда "Elegie romane" на Гьоте и започва да преподава италианска литература.Заслугата, която някои критици приписват на Пирандело, е, че е успял да запише в рамките на огромната си литературна кариера основните етапи от италианската история и общество - от Ризорджименто до най-разпространените кризи в културата, театъра и социалната действителност на западния свят.

Романът "Il fu Mattia Pascal" (1904 г.) е отправната точка, чрез която Пирандело не само разчупва веристките повествователни механизми, но и напълно схваща драмата на човека от ХХ век, така интензивно изследвана и от съвременната и последвалата я европейска литература.

Творчеството на сицилианския писател е обширно и ясно изразено. Неговите произведения, новели и романи, са вдъхновени предимно от буржоазната среда, която ще бъде доразвита и дефинирана във всичките ѝ детайли в пиесите, до които Пирандело достига сравнително късно. Темите на новелите му всъщност представляват един вид ефективна работилница, която до голяма степен ще(преходът от новела към театър се осъществява естествено поради краткостта на диалозите и ефективността на ситуациите, а "поетиката на хумора" се трансформира в "драматургия на хумора"); така в рамките на няколко години, от 1916 г. нататък, излизат "Pensaci Giacomino", "Liolà", "Così è (se vi pare)", "Ma non è una cosa seria", "IlPiacere dell'onestà", "Il gioco delle parti", "Tutto per bene", "L'uomo la bestia la virtù", а след това и "Sei personaggi in cerca d'autore" от 1921 г., с която Пирандело се превръща в световноизвестен драматург (пиесата е поставена през 1922 г. в Лондон и Ню Йорк, а през 1923 г. - в Париж).

Ако ранният Пиранделиански театър представлява в различни случаи "театрализация на живота", то при Шестте персонажа (но също и при Ciasiasiascuno a suo modo, Questa sera si recita a soggetto и при Enrico IV) обектът на театъра се превръща в самия театър; изправени сме пред това, което критиците наричат "метатеатър": "постановка на фикция, която разобличава съществуването на код и разкриваконвенционалния характер" (Angelini).

Сред многото други драми нека си припомним La vita che ti diedi, Come tu mi vuoi, Vestire gli ignudi, Non si sa come, и накрая творбите, в които изоставянето на "поетиката на хумора" е заменено с предлагането на идеологическо съдържание и психологически анализи, вече далеч от всякакво натуралистично изкушение; става дума за "трите мита": социалния (La nuova colonia), религиозния("Лазар") и тази за изкуството ("Великаните на планината"), написани в края на 20-те и началото на 30-те години.

От рухването на навиците на традиционния театър за правдоподобност, през кризата на драмата, представена в нейната невъзможност, до театъра на новите митове Пирандело очертава обширен и много интересен път, който не е съвсем чужд, както неведнъж е отбелязвано, на алхимиите на съвременната физика. Някои от последните му театрални постижения, като например театърът на абсурда от Йонеско доБекет, не може да бъде оценен, без да се вземе предвид опитът на Пирандело.

От дейността му заслужава да се спомене, че през 1925 г. той е основател на Teatro dell'Arte в Рим, който предлага на италианската публика нови автори. през 1929 г. е назначен за академик на Италия, а през 1934 г. организира международна конференция, на която присъстват най-значимите представители на театъра като Копо, Райнхард, Таиров. през същата година е удостоен с Нобелова награда за литература, а две години по-късно умираза белодробна конгестия.