Биография - Талант и излишък

Дилън Марлес Томас е роден на 27 октомври 1914 г. в Суонзи, Уелс, вторият син на Флорънс и Дейвид Джон, учител в гимназия. детството си прекарва между родния си град и Кармартъншир, където прекарва летата във фермата, управлявана от леля му Ан (чиито спомени ще бъдат отразени в стихотворението му от 1945 г. "Fern Hill").с които ще трябва да се справя до края на живота си.

Увлечен по поезията от ранна възраст, на единадесет години той пише първите си стихотворения в училищния вестник и в крайна сметка публикува "Осемнадесет стихотворения", първата си сбирка, през 1934 г. Дебютът е сензация и предизвиква фурор в литературните салони на Лондон. Най-известният лиричен текст е "И смъртта няма да има власт": смъртта, наред с любовта и природата, е една от най-важните темина творбите му, фокусирани върху драматичното и екстатично единство на сътворението. през 1936 г. Дилън Томас публикува "Двадесет и пет стихотворения" и се жени за Кейтлин Макнамара, танцьорка, която му ражда три деца (включително Аеронуи, бъдеща писателка).

Той се премества в къща на брега на морето в Лаугърн, в т.нар. лодкостоянка, и пише много стихотворения в уединението на това, което описва в "Навесът за писане" като своя зелена барака. Лаугърн вдъхновява и Лареггуб, измислено място, което става декор на драмата "Под млечната гора". През 1939 г. Томас публикува "Светът, който дишам" и "Картата на любовта", последвани през 1940 г. отсборник с разкази с очевидна автобиографична матрица, озаглавен "Портрет на художника като кученце".

През февруари 1941 г. Суонзи е бомбардиран от Луфтвафе: веднага след набезите уелският поет пише радиопиеса "Завръщане у дома", в която описва как градското кафене Кардома е изравнено със земята. През май Томас и съпругата му се преместват в Лондон: тук той се надява да намери работа във филмовата индустрия и се обръща към директора на филмовия отдел на МинистерствотоСлед като не получава отговор, той все пак се наема на работа в Strand Films, за които пише сценарии за пет филма: "Това е цвят", "Нови градове за стари", "Това са мъжете", "Завладяване на зародиша" и "Нашата страна".

През 1943 г. той се впуска в афера с Памела Глендауър: само една от многото авантюри, които бележат и ще бележат брака му. Междувременно животът на писателя се характеризира и с пороци и ексцесии, прахосване на пари и алкохолизъм: навик, който довежда семейството му до прага на бедността. И така, докато "Смърт ивходове" - книгата, която представлява неговото окончателно посвещение, Дилън Томас трябва да се справя с дългове и алкохолна зависимост, но въпреки това получава солидарността на интелектуалния свят, който му помага морално и финансово.

През 1950 г. по покана на Джон Бринин той предприема тримесечно турне в Ню Йорк. По време на пътуването си до Америка уелският поет е поканен на многобройни партита и тържества и нерядко се напива, става досаден и се оказва труден и скандален гост. Не само това: той често пие и преди четенията, които трябва да изнесе, до степен, че писателката ЕлизабетХардуик се чуди дали ще дойде момент, когато Томас ще припадне на сцената. В Европа той започва работа по "В бедрото на белия великан", която получава възможност да прочете през септември 1950 г. по телевизията; започва да пише и "В провинциалния рай", която обаче така и не е завършена.

След пътуване до Иран за заснемането на филм на Англо-иранската петролна компания, който така и не вижда бял свят, писателят се завръща в Уелс, за да напише две стихотворения: "Плач" и "Не си отивай кротко в тази хубава нощ", ода, посветена на умиращия му баща. Въпреки че многобройни личности му предлагат финансова подкрепа (принцеса Маргарита Каетани, Маргарет Тейлър иМаргед Хауърд-Степни), той винаги изпитва недостиг на пари, затова решава да напише няколко писма с молба за помощ до важни литературни фигури от онова време, сред които и Т. С. Елиът.

Уверен във възможността да получи повече работа в САЩ, той купува къща в Лондон, в Камдън Таун, на улица "Деланси" 54, и през 1952 г. отново прекосява Атлантическия океан заедно с Кейтлин (която иска да го последва, след като открива, че по време на предишното американско пътуване той ѝ е изневерил). Двамата продължават да пият и Дилън Томас все повече се разболява отпроблеми с белия дроб, а американското турне го кара да приеме почти 50 ангажимента.

Това е второто от четирите турнета в Голямата ябълка. Третото се състои през април 1953 г., когато Дилън рецитира незавършена версия на "Under Milk Wood" в университета "Харвард" и Центъра за поезия в Ню Йорк. Реализацията на композицията обаче е доста бурна и е завършена само благодарение на асистентката на Бринин, Лиз Райтъл, която я заключва встая Томас, за да го принуди да работи. Със самия Райтел той прекарва последните десет дни от третото си пътуване до Ню Йорк в кратка, но страстна любовна връзка.

Завръщайки се във Великобритания не преди да си счупи ръката, падайки по стълбите в нетрезво състояние, Томас се разболява все повече. През октомври 1953 г. той заминава за Ню Йорк за поредното си турне с четене на свои произведения и лекции: страда от дихателни проблеми и подагра (от които никога не е бил лекуван във Великобритания), но въпреки здравословните си проблеми той предприема пътуването иВ Америка той празнува 39-ия си рожден ден, въпреки че се налага да напусне партито, организирано в негова чест, заради обичайните болежки.

Климатът и замърсяването на Голямата ябълка се оказват смъртоносни за и без това нестабилното здраве на писателя (той продължава да пие алкохол, между другото). Приет е в болница "Сейнт Винсент" в състояние на етилова кома след напиване, Дилън Томас Умира по обяд на 9 ноември 1953 г., официално от последиците на пневмония. Освен "Under milk wood", посмъртно са публикувани и "Adventures in the skin trade", "Quite eraly one morning", "Vernon Watkins" и "Selected letters".