Биография - The Painted Sound

Дюк Елингтън (чието истинско име е Едуард Кенеди) е роден на 29 април 1899 г. във Вашингтон, окръг Колумбия. започва да свири професионално още като тийнейджър в родния си град като пианист през 1910 г. След няколко години изпълнения в танцови клубове с Ото Хардуик и Сони Гриър, през 1922 г. се премества в Ню Йорк, благодарение на последния, за да свири с групата на УилбърСуитман; на следващата година сключва договор с "Snowden's Novelty Orchestra", в който освен Хардуик и Гриър участват Елмър Сноудън, Роланд Смит, Бабер Майли, Артър Уитсол и Джон Андерсън. През 1924 г. става ръководител на групата и получава договор с "Cotton Club", най-известния клуб в Харлем.

Малко след това към оркестъра, който междувременно приема името "Вашингтонци", се присъединяват Барни Бигард на кларинет, Уелман Брауд на контрабас, Луис Меткалф на тромпет и Хари Карни и Джони Ходжис на саксофон. Първите шедьоври на Дюк датират именно от тези години, между псевдоафриканските изпълнения ("The mooche", "Black and tan fantasy") и по-интимните и атмосферни пиеси ("MoodУспехът не закъснява, не на последно място защото джунглата се оказва особено популярна сред белите. След като в групата се включват Хуан Тизол, Рекс Стюарт, Кути Уилямс и Лорънс Браун, Елингтън привлича и Джими Блантън, който прави революция в техниката на своя инструмент - контрабас, издигнат в ранг на солист, подобно на пианото или тромпета.

В края на 30-те години на миналия век Дюк приема сътрудничеството на Били Страйхорн, аранжор и пианист: той ще се превърне в негов доверен човек, дори в музикално алтер его, също и по отношение на композицията. Сред произведенията, които виждат бял свят между 1940 и 1943 г., са "Концерт за Кути", "Памучна опашка", "Джак Мечката" и "Въздушна шахта в Харлем": шедьоври, коитоТе трудно могат да бъдат етикетирани, тъй като излизат извън рамките на добре дефинирани модели на интерпретация. Самият Елингтън, когато говори за собствените си песни, говори за музикални картини и за способността си да рисува чрез звуци (не е изненадващо, че преди да започне музикалната си кариера, той проявява интерес към живописта, желаейки да стане художник на плакати).

От 1943 г. музикантът изнася концерти в "Карнеги хол", свещения храм на определен вид културна музика: освен това през тези години групата (останала единна в продължение на много години) губи няколко фигури като Гриър (който трябва да се справи с проблемите с алкохола), Бигард и Уебстър. След период на потъмняване в началото на 50-те години, съответстващ на излизането наот саксофониста Джони Ходжис и тромбониста Лорънс Браун, големият хит се завръща с изпълнението през 1956 г. на "Джаз фестивала" в Нюпорт, с изпълнението, наред с други неща, на "Diminuendo in Blue". Тази песен, заедно с "Jeep's Blues" и "Crescendo in Blue", представлява единственият запис на живо в издадения през лятото на същата година албум "Ellington at Newport", който вместоСъдържа и много други песни, които са обявени за "живи", въпреки че са записани в студио и са смесени с подигравателни аплодисменти (едва през 1998 г. целият концерт е издаден в двойния диск "Ellington at Newport - Complete"), благодарение на случайно откритите записи от тази вечер от радиостанция "The Voice of America".

От 60-те години на миналия век Дюк е постоянно на път, зает с турнета, концерти и нови записи: сред тях са сюитата "Such sweet thunder" от 1958 г., вдъхновена от Уилям Шекспир, "Far East suite" от 1966 г. и "New Orleans suite" от 1970 г. Преди това, на 31 май 1967 г., вашингтонският музикант прекъсва турнето, в което участваслед смъртта на Били Стрейхорн, негов сътрудник, който се превръща и в близък приятел, вследствие на рак на хранопровода: в продължение на двадесет дни Дюк не излиза от спалнята си. След като преодолява периода на депресия (в продължение на три месеца отказва да изнася концерти), Елингтън се връща към работа със записа на "And His Mother Called Him" - известен албум, който включваНякои от най-известните партитури на неговия приятел. След "Втория свещен концерт", записан с шведската изпълнителка Алис Бабс, Елингтън трябва да се примири с друго съдбоносно събитие: по време на зъболекарска сесия Джони Ходжис умира от сърдечен удар на 11 май 1970 г.

След като Дюк Елингтън приема в оркестъра си Бъстър Купър на тромбон, Руфъс Джоунс на барабани, Джо Бенджамин на контрабас и Фред Стоун на флюгелхорн, Дюк Елингтън е удостоен с почетна докторска степен от музикалния колеж "Бъркли" през 1971 г. и с почетна степен по музика от Колумбийския университет през 1973 г.; той умира в Ню Йорк на 24 май 1974 г. от рак на белия дроб, заедно ссинът му Мърсър, и в рамките на няколко дни след смъртта на Пол Гонсалвес, негов доверен сътрудник, който умира от свръхдоза хероин.

Диригент, композитор и пианист, носител, наред с други, на наградата "Грами" за цялостно творчество и на наградата "Грами" на попечителите, Елингтън е удостоен с "Президентски медал на свободата" през 1969 г. и с "Рицар на почетния легион" четири години по-късно. Единодушно считан за един от най-значимите американски композитори на своя век и за един от най-значимите в историятана джаза, през своята над 60-годишна кариера той се е докоснал и до толкова разнообразни жанрове като класическа музика, госпъл и блус.