Биография - Подходящ като цигулка

Някои го смятат, може би с известно преувеличение, за най-представителния живописец на съвременната епоха, други - просто за брилянтен мениджър на художествения маркетинг, способен да наложи стил на рисуване, сякаш е марка. Невъзможно е да не разпознаем веднага картина на Ботеро, без да забравяме, че той е може би единственият случай на съвременен художник, който се е озовал върху пощенски картички, картички и другитърговско удобство.

Сигурно е, че след смъртта на Балтюс, възвишен в своята анорексична и донякъде болезнена абстрактност, цветистият и пищен свят на Фернандо Ботеро е единственият, способен да отрази по гротесков и метафоричен начин някои характеристики на хипертрофиралото съвременно общество.

За да запълни големите цветни полета, художникът разширява формата: хората и пейзажите придобиват необичайни, сякаш нереални размери, където детайлът се превръща в максимален израз, а големите обеми остават непокътнати. Героите на Ботеро не изпитват нито радост, нито болка, погледът им се губи в празнотата и те са неподвижни, почти като че ли са изображения на скулптури.

Роден на 19 април 1932 г. в Меделин, Колумбия, Фернандо Ботеро посещава начално училище в детските си години и продължава обучението си в йезуитската гимназия в Меделин. На 12-годишна възраст чичо му го записва в училище за тореадори, където остава две години (не е изненадващо, че първата му известна творба е акварел на тореадор).

Започва да публикува илюстрации за "El Colombiano", вестник в Меделин, през 1948 г., когато е само на 16 години.

Докато посещава кафенето "Automatica", той се запознава с някои колумбийски авангардисти, сред които е и писателят Хорхе Заламеа, голям приятел на Гарсия Лорка. Основната тема на дискусиите на младите художници, които посещават кафенето, е абстрактното изкуство.

След това се премества в Богота, където влиза в контакт с културни среди, а после в Париж, където се посвещава на изучаването на старите майстори.

Между 1953 и 1954 г. Ботеро пътува между Испания и Италия и прави копия на ренесансови художници като Джото и Андреа дел Кастаньо - фигуративни предци, които винаги са останали здраво вкоренени в живописния му израз.

След няколко премествания между Ню Йорк и Богота, през 1966 г. се премества за постоянно в Ню Йорк (Лонг Айлънд), където се потапя в неуморна работа, опитвайки се преди всичко да развие влиянието, което Рубенс постепенно придобива в изследванията си, особено по отношение на използването на пластични форми. Около началото на 70-те години започва да прави първите си скулптури.

Жени се през 1955 г. и по-късно се разделя с Глория Зеа, от която има три деца. През 1963 г. се жени повторно за Сесилия Замбиано. За съжаление през тези години синът им Педро, едва четиригодишен, загива при автомобилна катастрофа, в която е ранен и самият Ботеро. След драмата Педро става обект на много рисунки, картини и скулптури. През 1977 г. е открита стаята на Педро Ботеро в музея "Зеа".от Меделин с дарението на шестнадесет творби в памет на покойния им син.

След като се отделя от Замбиано, през 1976 и 1977 г. той се посвещава почти изцяло на скулптурата, възпроизвеждайки най-разнообразни предмети: голям торс, котки, змии, но и гигантска кана за кафе.

Изложбите в Германия и САЩ му носят успех и дори седмичното списание "Тайм" му дава много положителна рецензия. След това той се движи между Ню Йорк, Колумбия и Европа, като прави изложби в Голямата ябълка и в "неговата" Богота. Стилът му през тези години се утвърждава окончателно, постигайки онзи синтез, към който художникът отдавна се стреми и който все по-често е отбелязван със самостоятелни изложби иинсталации в Европа (Швейцария и Италия), Съединените щати, Латинска Америка и Близкия изток.