Биография - Пионките на света...

Панчо Вила е един от най-великите мексикански революционни водачи.

За разлика от други герои от Гражданската война в Мексико обаче той има разбойническо минало.

Този факт е натежал върху цялостната историческа оценка на революционера, като се започне от подозренията, изказани от някои, че той е бил чужд на социалните движения в провинцията и на работническото движение по онова време.

Всъщност това схващане се повтаря в различните видове легенди, възникнали около Вила - от тази, която го представя като жертва на деспотизма на господарите на земята и политическите власти, през легендата, която е затвърдила представата за жесток разбойник, до епичната картина, която го представя като съвременния Робин Худ.

Нещо повече, в последно време се появява тълкуване, което променя традиционния образ на Вила като разбойник, показвайки, че той всъщност е водил законно съществуване, макар и прекъсвано от дребни конфликти с местните власти заради дребни кражби или опити да избегне военна повинност, и че не е имало системно преследване срещу него.на практика се поставят под въпрос психологическите характеристики на неговата фигура, свързани с бандитизма.

Доротео Аранго Арамбула е истинското име на Франсиско "Панчо" Вила: роден е в Сан Хуан дел Рио, Дуранго, на 5 юни 1878 г. Участва в революцията от 1910-1911 г. срещу 30-годишната диктатура на Порфирио Диас, като начело на селски отряди организира партизанска война в щата Чихуаха и допринася за победата на либерално-прогресивния Франсиско Мадеро.Първата революция в Чихуахуа се дължи на естествената предразположеност на мъже от народен произход без особени политически амбиции или демократични стремежи, но способни да изградят връзки с местните селски водачи. От друга страна, участието в защитата на правителството на Мадеро през 1912 г. се дължи на настояването на последния и на местния губернатор,Абрахам Гонсалес. Големите военни кампании в Севера по време на втората революция от 1913 г. го превръщат в харизматичен лидер и политически водач, когато през декември същата година става революционен губернатор.

Контрареволюционната реакция, разбирана като съюз между армията и управляващите класи, обаче довежда до установяването на диктатурата на генерал Викториано Уерта през 1913-1914 г. След държавния преврат на реакционния генерал и убийството на Мадеро (извършено през 1913 г.) Панчо Виля обединява усилията си с конституционалистите на Каранса, за да сложи край на омразното правителство. САЩ,които имат широки икономически интереси в Мексико и голяма обща териториална граница, застават на страната на Уерта, но окупират само Вера Крус през април 1914 г. и Чихуахуа през март 1916 г.

Влязъл в конфликт със самия Каранса, тъй като е смятан за твърде умерен, той подкрепя, заедно с революционера Емилиано Сапата , проекта за голяма аграрна реформа (планът Аяла, 25 ноември 1911 г.), докато завладява целия северен регион на Мексико. Възползвайки се от периода на объркване в страната, той най-накрая успява да окупира самия град Мексико (1914-1915 г.).след това поражение от командира Обрегон при Селая през 1915 г., а по-късно и от конституционалиста Калес, бивш партизанин на Обрегон. Тези събития откриват периода на неговата партизанска дейност (1916-1920 г.), но също така и периода на неговото "възраждане", което може да се обясни с общополитически фактори, до голяма степен свързани с позицията, заета от Съединените щати вза откриването на проблеми в революционно Мексико.

Атакуван от северноамериканците, когато президентът Уилсън официално признава правителството на Каранса, той все пак успява да избегне експедицията на генерал Пършинг. След това слага оръжие под управлението на Адолфо де ла Уерта и се оттегля във ферма в Дуранго. Убит е на 20 юли 1923 г. в Парал (Чихуахуа). Убийството му, разбира се, бележи повратна точкарешаваща за мексиканската политическа система.

Веднага на преден план излезе версията за "лично отмъщение" - класически сценарий, който почти винаги се появява във връзка с държавни престъпления. Казваха, че хората на властта се страхуват не от Вила, а от това, което той представлява, от неговия народ, от ранчерос, от пионките, които могат да осъществят мечтата си да се разбунтуват и да свалят режима на началниците.

Не е изненадващо, че Мексиканската революция дълго време е смятана за първата социална революция на ХХ в. със своя народен, аграрен и националистически характер, въпреки че някои учени изказват мнението, че тя е политическа революция, целяща изграждането на държава, способна да насърчава капиталистическото развитие, което обаче води до популистки режим поради страхана новата политическа класа, за да се справи със силата, набрана от народните движения.

Преценката за движението на Вила обаче все още е спорна, тъй като, от една страна, то несъмнено се различава от етнически по-сплотеното движение на Сапата, а от друга, изглежда, че има сходства с други движения, които се ограничават до конфискация на собствеността върху земята, за да финансират революцията.