Биография - Мъже и вълци

Томас Хобс е роден на 5 април 1588 г. в Малмсбъри (Англия). според историята майка му е раждала поради уплаха от нашествието на испанците, дотолкова, че самият Хобс, шеговито в съответствие с философията си, по-късно може да твърди, че е роден "побратимен с ужас". баща му пък е бил викарий на Уестпорт, но изоставя семействотоСлед спор на вратата на църквата с друг пастор чичо му по бащина линия Франсис Хобс се грижи за университетското му образование, което се провежда в Магдален Хол в Оксфорд от 1603 до 1608 г.

След като завършва обучението си, той става учител на Уилям Кавендиш, син на барона на Хардуик и бъдещ граф на Девъншир. Остава свързан със семейство Кавендиш през целия си живот.

Благодарение на семейство Кавендиш той осъществява първото от поредица пътувания до Европа, които го свързват с континенталната културна и научна среда от началото на XVII в. Пътува до Франция и Италия, където вероятно се запознава с Галилео Галилей. През 20-те години на XIX в. влиза в контакт и с Франческо Баконе, на когото е секретар (сборникречите, които наскоро бяха приписани на шотландския философ).

В този период интересите на Хобс са предимно хуманитарни и сред многобройните му трудове особено внимание заслужава преводът на "Пелопонеската война" на Тукидид, публикуван през 1629 г. и посветен на втория граф на Девъншир, ученик на Хобс, починал предишната година.

Основният поврат в кариерата на Хобс настъпва през 1630 г. По време на пътуването си до континента през същата година той открива "Елементи" на Евклид - интелектуална среща, която ще го накара да се запознае с геометрията повече от повърхностно. В началото на 30-те години на ХVI век започват да се развиват философските и научните му интереси, особено в областта на оптиката.През 1634 г. в Европа той влиза в контакт с парижката философска среда, обединена около Мерсен и Декарт (известен в Италия с латинизираното име Декарт).

Именно в този контекст узрява решението на философа в полза на монархията. За съжаление събитията се обръщат срещу краля и Хобс е принуден да емигрира във Франция, където остава до 1651 г.

Впрочем именно във Франция Хобс създава основните си философски трудове. Накратко можем да посочим "Трети възражения срещу метафизичните размишления на Декарт" (по-късно станали причина за лоши отношения и недоразумения с френския философ) и "De Cive", третата и последна част от философската система, която ще бъде завършена едва през 1657 г. с публикуването на "De Homine".(De Corpore излиза през 55 г.).

Работата предизвиква широка полемика, особено във второто издание, публикувано в Амстердам през 1647 г.; английският превод е публикуван през 1651 г., след завръщането на Хобс у дома, под заглавието Philosophicall Rudiments Concerning Government and Society.

Междувременно той продължава да се занимава с натурфилософия: между 1642 и 1643 г. за първи път излага основите на своята философия в завършен вид (в опровержението си на "De Mundo" на Томас Уайт) и води известния спор за свободата и детерминизма с реалистичния епископ Джон Брамхол. съставя и изследване върху оптиката, докато през 1646 г. английският двор се премества в Париж.и Хобс е назначен за учител на принца на Уелс (бъдещия Чарлз II).

През 1649 г. разбунтувалите се депутати постигат смъртна присъда за английския крал Чарлз I. Вероятно през този период Хобс започва да пише своя философски и политически шедьовър "Левиатан, или материята, формата и властта на църковната и гражданската държава", който е публикуван в Лондон през 1651 г.

Текстът веднага предизвиква реакции от страна на много политически и културни среди: едни го обвиняват, че е апология на току-що разгромената от парламентаристите монархия, а други виждат в него опортюнистична трансформация на философа към новия лидер на английската политическа сцена - Оливър Кромуел. но най-ожесточената полемика се разгаряот епископските среди, главно поради третата част на труда - непредубедено хетеродоксално тълкуване на Писанието в подкрепа на върховенството на политическата власт над папската.

Завръщайки се в Англия през 1651 г., той възобновява старите си отношения с Девонширови, но живее основно в Лондон. Споровете, предизвикани от "Левиатан", продължават (и ще продължат дори след смъртта му). Парламентарна комисия идва да разследва "Левиатан", но без да постигне конкретни резултати благодарение на защитата, с която се ползва. Въпреки това му е забранено, под обвинениетоатеизъм, да напише каквото и да било по етика и ще му бъде невъзможно да публикува "Behemoth", исторически труд за Гражданската война, през живота си.

През последните години от живота си Хобс се връща към класическите интереси, които развива в младостта си, съставя автобиография в стихове и превежда "Илиада" и "Одисея". През 1675 г. напуска Лондон, за да живее в Хардуик и Часуърт, в резиденциите на Девъншир.

Той умира в Хардуик на 4 декември 1679 г.