Биография - Историята на една душа

• Проникване в творчеството на Леопарди

Джакомо Леопарди е роден на 29 юни 1798 г. в Реканати (Мачерата) в семейството на граф Моналдо и Аделаида деи Марчези Античи. Баща му, надарен с изтънчени литературни и художествени вкусове, успява да събере важна домашна библиотека, съдържаща хиляди книги, които младият Джакомо често посещава, дотолкова, че на тринадесетгодишна възраст вече се занимава с гръцка, френска и английска литература,де факто е безчувствен към увещанията на баща си да води по-здравословен и динамичен живот.

В библиотеката вкъщи той прекарва "седемте години на безумно и отчаяно учене" в желанието си да завладее възможно най-широката вселена: това са години, които непоправимо влошават здравето и външния вид на Джакомо, източник между другото и на вечните слухове за раждането на т.нар. леопардов песимизъм. самият Леопарди обаче винаги се е противопоставял на опитите да се омаловажиобхвата на неговите присъди, като оспорва, че те произтичат от тях.

Истината е, че преждевременно развилият се човек на литературата е страдал от свръхчувствителност, която го е държала настрана от всичко, което би могло да го накара да страда, сред които по право се причисляват междуличностните отношения. на осемнадесетгодишна възраст той пише гръцки оди, като ги прави да изглеждат древни, и започва да публикува трудове с историческа и филологическа ерудиция. баща му, Моналдо, организира семейни академии, за даИзобретателността на сина му си проличава, но той вече мечтае за по-голям свят, за по-разнообразна и по-малко провинциална публика.

Между 1815 и 1816 г. настъпва така нареченото "литературно обръщане" на Леопарди, т.е. преходът от обикновената ерудиция към поезията, което самият Леопарди нарича "преход от ерудицията към красотата". Това е последвано от изоставянето на реакционната политическа концепция на баща му и откъсването от католическата религия.

Именно 1816 г. е годината, в която призванието му към поезията се усеща по-ясно, дори сред многото ерудирани произведения, които все още заемат това поле: наред с преводите на първата книга на "Одисея" и втората на "Енеида", той създава лирика, "Le rimembranze", кантика и химн. Намесва се в миланската полемика между класиците и романтиците. 1817 г. е година на новипреводи и важни поетични доказателства.

Животът на Джакомо Леопарди сам по себе си е беден на външни събития: това е "историята на една душа" (С това заглавие Леопарди си е представял, че пише автобиографичен роман.) Това е драма, преживяна и изстрадана в интимността на духа.

Поетът, а с това и човешкото същество "tout-court", се стреми към безкрайно щастие, което е напълно невъзможно; животът е безполезна болка; интелигентността не открива пътя към някакъв по-висш свят, тъй като той не съществува, освен в човешката илюзия; интелигентността служи само да ни накара да осъзнаем, че от нищото сме дошли и към нищото ще се върнем, а умората и болката от животанищо не се изгражда.

През 1817 г., страдайки от гръбначна деформация и нервни разстройства, той започва кореспонденция с Пиетро Джордани, с когото се запознава лично едва през следващата година и който винаги разбира човешки изблиците на приятеля си. През този период великият поет започва, наред с другото, да записва първите си мисли за "Зибалдоне" и написва няколко сонета. 1818 г., от друга страна, е годината, в коятона която Леопарди разкрива своето обръщане, с първото си произведение, което има стойността на поетичен манифест: "Discorso di un Italiano intorno alla poesia romantica", в защита на класическата поезия; той също така публикува в Рим, с посвещение на Винченцо Монти, двете песни "All'Italia" и "Sopra il monumento di Dante". Междувременно е поразен от тежко очно заболяване, което му пречи не само да чете,но и да мисли, дотолкова, че многократно обмисля самоубийство.

В този климат съзрява така нареченото "философско обръщане", т.е. преходът от поезия към философия, от "древното" състояние (естествено щастливо и поетично) към "модерното" (доминирано от нещастие и скука), по път, който възпроизвежда на индивидуално ниво маршрута, който човешкият род е трябвало да измине в своята история.Поезията в неговите очи все повече отстъпва в миналите епохи и изглежда невъзпроизводима в настоящата епоха, в която разумът е възпрепятствал възможността да се даде живот на фантомите на фантазията и илюзията.

За съжаление, през този период той тайно се влюбва и в братовчедка си Гелтруда Каси Лазари, която е една от многото му несподелени любови - любови, на които поетът приписва почти спасителни способности да облекчават душевните болки. Най-накрая, през февруари 1823 г., Джакомо успява да осъществи, с разрешението на баща си, мечтата си да напусне Реканати, където се чувства пленник напосредствена среда, която нито го познаваше, нито можеше да го разбере. Но когато отиде в Рим при чичо си по майчина линия, беше дълбоко разочарован от града, който беше твърде лекомислен и негостоприемен.

Единственото нещо, което го трогва, е гробът на Тасо. Връща се в Реканати, където остава две години. След това се установява в Милано (1825 г.), където се запознава с Винченцо Монти; после отново в Болоня (1826 г.), Флоренция (1827 г.), където се среща с Вьорсо, Николини, Колета, Алесандро Манцони, и Пиза (1827-28 г.). Издържа се с месечната заплата на миланския издател Стела, за когото редактира коментар на римите на Петрарка,Прави преводи от гръцки език и съставя две антологии на италианската литература: стихове и проза. След като губи тези приходи, се връща в Реканати (1828 г.). През април 1830 г. се връща във Флоренция по покана на Колета; тук завързва приятелство с неаполитанския изгнаник Антонио Раниери, чието сътрудничество продължава до смъртта на поета.

През 1831 г. във Флоренция излиза изданието на "Canti". През 1833 г. заминава с Раниери за Неапол, където две години по-късно подписва договор с издателство "Старита" за публикуване на произведенията си. През 1836 г., за да избегне заплахата от холера, се премества в склоновете на Везувий, където създава две големи лирични творби: "Il tramonto della luna" и "La ginestra". на 14 юни 1837 г. умиравнезапно, само на 39-годишна възраст, поради влошаване на заболяванията, които го мъчат от известно време.

Проникване в творчеството на Леопарди

• До Силвия
• За Силвия - анализ на стихотворението
• Поетиката на Леопарди
• Лиризмът на Леопарди
• Критиката на Леопарди
• Морални оперети
• За Angelo Mai
• Вечерта на празничния ден
• Самотното врабче
• "Диалогът на природата и един исландец": резюме и анализ
• Диалог между природата и един исландец
• Последното канто на Сафо
• Безкрайност
• За Луната
• Залезът на луната
• Нощна песен на един странстващ пастир от Азия
• Затишие след бурята
• La ginestra (текст на стихотворението)