Биография

Прочутият френски готвач Жорж Огюст Ескофие е роден на 28 октомври 1846 г. във Вилньов-Лубе, село в Алпите-Маритим, недалеч от Ница, в къщата, в която днес се помещава "Музеят на кулинарното изкуство". На 13-годишна възраст той започва работа като чирак в ресторанта на чичо си ("Le Restaurant Francais") в Ница; тук той усвоява основите на ресторантьорството: несамо изкуството на готвенето, но и на обслужването и правилното пазаруване.

На 19-годишна възраст се премества в Париж, за да работи в "Petit Moulin Rouge": с течение на времето натрупва опит, така че през 1870 г. е повикан като главен готвач по време на Френско-пруската война в щаба на Рейнската армия; той готви, наред с други неща, за генерал Мак Махон, затворен в Седан.готвач в армията на Рейн" (оригинално заглавие: "Mèmoires d'un cuisinier de l'Armée du Rhin"). Опитът в Седан приключва, Огюст Ескофие Опитът на Лазурния бряг обаче е краткотраен и така след Комуната, през 1873 г., младият готвач се озовава в столицата, начело на кухнята на "Petit Moulin Rouge", който междувременно се превръща в заведение от висока класа, посещавано от хора като Сара Бернар, принца на Уелс, Леон Гамбета и самия Мак Махон.

На 30-годишна възраст, през 1876 г, Огюст Ескофие се опитва да отвори първия си ресторант "Le Faisan Doré" в Кан, въпреки че не се отказва от кухнята си в Париж: през тези години като главен готвач или управител ръководи няколко ресторанта в цяла Франция. След като се жени за Делфин Дафис, в средата на 80-те години на XIX в. се премества със съпругата си в Монте Карло и основава "L'art culinaire", списание, което все още се издава подзаглавие "La revue culinaire" и отпечатва "Цветя от восък" (оригинално заглавие: "Fleurs en cire"). Междувременно той започва сътрудничество със Сезар Риц, собственик на едноименната верига луксозни хотели: връзката им допринася за взаимното увеличаване на славата на другия.

До 1888 г. двамата управляват заедно летния сезон на "Гранд национал" в Люцерн, Швейцария, и зимния сезон на "Гранд хотел" в Монте Карло. Също за Риц, през 1890 г. Ескофие става директор на кухнята на лондонския "Савой", по това време център на международния социален живот. След като Риц напуска "Савой", френският готвач решава да го последва, за да основе вПариж, на площад Вандом, в хотел "Риц"; след това се връща в британската столица, за да работи като майстор в хотел "Карлтън", който на свой ред е придобит от "Риц", и остава от другата страна на Ламанша до 1920 г., когато е награден с Ордена на Почетния легион.

Междувременно през годините той публикува множество трудове: от "Guide Culinaire" от 1903 г. до "Aide-memoire culinaire" от 1919 г., през "Le carnet d'Epicure", списание, което излиза ежемесечно между 1911 и 1914 г., и "Le livre des menus" от 1912 г. Вече като умел организатор на всякакъв вид кетъринг, Ескофие успява, наред с другото, да ръководи ресторантската служба наГерманската корабна компания "Hamburg Amerika Lines", но също и тази на "Ritz" в Ню Йорк; той реализира и така наречените "Diner d'Epicure" (вдъхновени от списанието), демонстрационни обеди на парижка кухня, известни в цяла Европа, които се провеждат в няколко града на континента по едно и също време.

След публикуването на "Le riz" през 1927 г. и "La morue" две години по-късно, през 1934 г. Огюст Ескофие Умира на 12 февруари 1935 г. в Монте Карло, на почти деветдесетгодишна възраст, няколко дни след смъртта на съпругата си. Творчески готвач и изобретател на рецепти, Огюст Ескофие дава живот, наред с други неща, на Праскова Melba създаден в чест на австралийската оперна певица Нели Мелба.