Биография - Racing Gascon

Еди Ървайн, смятан от мнозина за един от последните "старомодни" шофьори (т.е. малко глупав и палав, по-загрижен да се наслаждава на живота, отколкото обсебен от успеха), е роден на 10 ноември 1965 г. в Нютауърдс, Северна Ирландия. Висок е 1,78 м и тежи 70 кг.

Ървайн не идва веднага във Формула 1, а първо се състезава с мотоциклети ендуро (с които, между другото, все още би искал да се състезава), а след това дебютира на четири колела със стара Формула Ford 1.600, собственост на баща му, който се е състезавал няколко пъти като пилот аматьор.

През 1984 г. Еди печели първото си състезание в Брандс Хеч, а през 1986 г. участва и в шампионата на F. Ford 2000. първоначално финансира бизнеса си с търговия с автомобили, но от 1987 г. става официален пилот, отново на F. Ford, с Ван Димен. печели титлите на RAC и ESSO и най-вече фестивала на F. Ford, своеобразен еднократен световен шампионат в категорията. през 1988 г. се състезава вБританският шампионат на F.3 и през 1989 г. преминава към F.3000. През 1990 г. е трети в международния шампионат на F.3000 с Jordan, след което емигрира в Япония, за да се състезава отново с F.3000, но и с Toyota в състезания за издръжливост, като се включва и в 24-те часа на Льо Ман.

Близо е до успеха в японския шампионат F.3000 и дебютира във F.1 с Джордан през 1993 г. на пистата "Сузука", като завършва на 6-о място и става герой на известната кавга със Сена (за това, че се разделя два пъти, забавяйки състезанието му). през 1994 г. се състезава във F.1 с Джордан, но на второто ГП в Бразилия предизвиква множество инциденти и е дисквалифициран за три състезания: това е едноот редките случаи, в които са били предприети такива действия срещу водач, причинил произшествие. Трябва да се каже, че преди (но сега можем да кажем и по-късно), при по-тежки произшествия, не са били предприемани никакви действия, каквитоһттр://....

Още една година с Джордан, а след това, в края на 1995 г., подписва с Ferrari. След три сезона във Ferrari, изживени в сянката на Шумахер, повратният момент настъпва през 1999 г.: след инцидента на Шумахер на Силвърстоун той се оказва първият пилот на Ferrari, който с него трябва да се стреми към титлата. Ирландският пилот кара хората от Ferrari да мечтаят дълго време, но той се бори до последното състезание с Хакинен,губи световната титла от финландеца само с една точка, като по този начин разбива мечтите за слава на много фенове на Червения кон.

Надарен с открит и непринуден характер, той е много обичан заради своята дружелюбност и добро настроение, за разлика от съотборника си. Доста буйният му характер и откровените му маниери обаче не се харесват на някои видни хора в бокса на Ferrari, особено на Жан Тод, и това води до неизбежното му напускане на отбора.Маранело.

През последните два сезона той се състезава за Jaguar - отбор, който все още търси правилния баланс, и само в няколко случая автомобилът му позволява да покаже истинската си стойност. Общо участва в 110 ГП (64 с Ferrari, 25 с Jaguar и 21 с Jordan), печели четири (Австралия, Австрия, Германия и Малайзия, всички през 1999 г.) и двадесет и пет пъти се класира на подиума.